ХОРАТА ПИШАТ...

ТА НАЛИ ТОВА Е САМО БИРА...

     С няколко думи искам да споделя едно наблюдение върху алкохолната за­ви­си­мост при жените. Забелязах, че при две от моите по-далечни познати, вече се­мейни и с малки деца, алкохолният им проблем е започнал, докато са отглеж­да­ли бебетата си.

     Една от тях ми каза, че тогава е обикнала бирата, която преди не понасяла. Нейната привързаност към бирата започнала по време на дълготрайното и мо­но­тон­но пребиваване с малкото дете вкъщи.

     Всичко започнало, когато след някакъв семеен празник у тях останали две бутилки бира. Понеже детето спяло, а майката била жадна и вкъщи нямало ни­що друго за пиене освен студената бира, тя решила да се пречупи и да отпие ня­кол­ко глътки, за да утоли жаждата си. Вкусът на студената бира бил вели­ко­ле­пен, затова нашата героиня изпила цялата бутилка. Усетила приятно замайване на главата, а времето сякаш започнало да тече по-бързо. Монотонните зани­ма­ния покрай детето не й се стрували вече толкова отегчителни. Затова нашата май­ка изпила и втората бутилка.

     На следвашия ден тя вече самостоятелно отишла до магазина, за да си на­ба­ви вълшебната напитка, която била в състояние да направи живота на младата май­ка по-атрактивен.

     Дните и месеците започнали да текат по един и същи начин: сутрин майката “прескачала” до магазина за биричка и де­нят минавал приятно и бързо... Тук се появила и втората майка, с която нашата ге­роиня се запознала по време на раз­ход­ка с количката и споделила своя на­чин за приятно отглеждане на детето.

     Като резултат: и двете майки за­поч­на­ли често да се срещат и да си пийват би­ра заедно. И продължават да си я пият за­едно и до днес.

     Тази история вероятно засяга не са­мо младите майки, а също например и уче­ници, които след училище (или ко­га­то бягат от него) имат много свободно вре­ме. И няколко стотинки за бира.

Мачей Шчупаковски

студент

(„Arka” № 26, декември 1998)