КОНГРЕС НА АА В СИБИР
На 14-15 юни в предградието на Чита, на брега на езеро Арахлей, се състоя Конгрес на АА. Общо взето в него участваха около 30 души. Но нека да започнем отначало.
Мислите за провеждане на подобно мероприятие се бяха появили отдавна, защото се знае, че те благоприятстват за укрепване духа на единството. И така, оползотворявайки опита на нашите съседи от Иркутск, няколко другари от АА се захванаха с подготовката. Макар и така наречените организационни мероприятиядане са кой знае колко сложни задачи, все пак изискват не по-малко логистика. Избор на място за конгреса, транспорт, прехрана, информиране на групите, събиране на парични средства и т.н. Разбира се, един човек не би могъл да се справи, но нали както само заедно сме могли да преодолеем своето нещастие, така и заедно се учим да се радваме на трезвения живот.
В навечерието на конгреса (беше петък, 13-ти!) Чита беше налетяла силна буря, последицитеот която можех да наблюдавам в събота на 14.06., когато отидох на гарата да посрещна гост от Улан-Уде, отслънчева Буриация. От Улан-Уде дойде също и една наша приятелка от АА, която доскоро живееше в Чита (да се надяваме, че и на нас улан-уденците ще ни изпратят някой за постоянно местожителство в рамкитена обмяна на опита ;-)).
Към 10 часа сутринтаучастниците започнаха да се стичат на уговореното място. Всичките лица – толкова близки и познати. Присъствахасъщо нашитеприятели съзависимитеи представители на младото поколение – деца на задравеещите алкохолици.
После закапа ситният дъждец, но това не ни попречи да тръгнем на път, като по пътя минахме през магазина да купим необходимотоза прехрана. И потеглихме!
След час и половина бяхме вече на място. Дъждът междувременно започна да вали не на шега и в първия момент стана някак си неуютно, още повече, че след бурята в целия окръг бяха изключили тока. Обаче време за размишления върху превратностите на съдбата просто не стигна. Първо трябваше да се настаним по стаите, второ – гладът ни накара да се захванем с приготвянетона обяд и повечето участници с удоволствие го направиха. После проведохме Голямата открита сбирка на тема “Нашата главна цел”, радостен беше фактът, че към нас се присъедини и един новак. Малко по малко започнаха да прииждат и тези от нас, които не успяха да дойдат сутринта.
Витаещотоотначало във въздуха стеснение се топеше буквално предочите. След такива събирания винаги се ражда чувство за съпричастност и благодарност към Общността.
Незабелязано дъждът спряи времето стана хубаво; някои отидоха да се къпят в езерото, други предпочетоха спортните занятия, танцитеи, разбира се, общуването.
Привечер започна да се усеща примамливата миризма на огън и шишчета, която пак ни събра заедно на вечерната маса. Вечерята мина много весело. Имаше шеги и смешки. Нали болшинството здравеещи алкохолици си възвръща и здравото чувство за хумор и всички се смяхме от сърце. Естественото чувство за радост е чест гост в нашата компания. А после имаше почетен залп в нощното небе и химнът на АА на брега на Арахлей. След това част от участниците ни напусна,а останалите серазделиха на две групи и проведоха съответно две сбирки, мъжка и женска, които се проточиха до къснитечасове нанощта. Така свърши този великолепен ден.
Сутринта на15 юни. Още преди да се събудя окончателно,разбирам, че въпреки запазеното в душата ми усещане за вчерашния празник, махмурлук няма. Имаше празненство, но няма махмурлук, нито физичеки, нито емоционален. Благодарност. И няма нужда човек да влива в себе си нещо ободряващо-оглупяващо, като нашите съседи от базата. Ние можем бодро да посрещнем настъпващия ден – новите24 часа.
Докато всички се събудиха, една лека закуска беше вече готова. Времето стана прохладно, но някои от нас решиха да се топнат във водата, била топла, казаха. Тук-таме се виждаха беседващи хора, всеки от нас намираше в тези беседи нещо ново за себе си. До ден днешен много от нас се удивляват отфакта, че човек може да се чувства толкова радостен без да е пил.
Когато дойде време за заминаване,ние отново се събрахме и заедно проведохме сбирка на тема “Как да се справяме с емоционалнияподем”. Стана ясно, че темата е актуална и на всеки от нас му е драг душевният покой, чувството за вътрешно равновесие. Може би точно затова голяма част от нас, независимо от умората, вечертаотиде още и на сбирка на групата “Чароит” в Чита.
През това кратко време всички ние още повече се сближихме, сдружихме. След Конгреса ни останаха много снимки за спомен и най-добрите впечатления.
Нека Силата да бъдес вас.
Алексей АА