ХРОНИКА

ШКОЛА ЗА КОНСУЛТАНТИ

     През месец април 2007 бях поканена от Фондация Батори във Варшава, къ­де­то от 18.04 до 21.04. се проведе Международна школа за консултанти. Много се колебаех, преди да тръгна. Притесняваше ме както пътуването със самолет, така и непознатият град. В крайна сметка приех, защото сраховете в ми­налото ме държаха в затвор и изолация преди, сега си казах, че няма да се поддам и ще пътувам, колкото и да ме е страх. Самото пътуване мина чудесно, без никакви проблеми, и открих, че всъщност обичам да летя. От България тръгнахме трима души.

     На аерогарата ни чакаше една скъпа приятелка, която не бях виждала от две години. Заведе ни в Младежки културен дом, където децата от театър „Огледалце” ни посрещнаха с техен спектакъл. Представиха ни приказка за алкохолно се­мейство, за бягството, за борбата чежду Доброто и Злото в душите на децата, ре­шили да търсят семейство на улицата. След това ни настани в хотела в очакване на обучението.

     В семинара участваха зависими, съзависими, психолози, лекари и социални работници, готови да сътрудничат с консултантите.

     Семинарът бе открит от Ева Войдило – Ошатинска, която ни запозна с Модел Минесота и с основните задължения на професията „консултант”. Последва лек­ция за травми от детството с психолога Анна Додюк. Следобяд консултантите Анна Швед и Анджей Майхер ни изнесоха лекция за алкохолизма в семей­ство­то, децата от алкохолното семейство и съзависимостта.

     През втория ден консултант Анна Бискот ни разясни работата на терапевтич­ните групи в Полша– за добрата организация, за успеваемостта на програмата, за възможностите на зависимите, преминали през тази част на лечението, както и за сътрудничеството меж­ду лекари, терапевти и АА общността.

     Кшищоф Довгирд, журналист, сподели как пома­га на алкохолици в свое­то радиопредаване. Със завладяващо чувство за ху­мор ни разказа няколко случ­ки, при което цялата аудитория се заливаше от смях. Каза, че дава само един съвет – „Отиди на сбир­ка”.

     Преминахме към по-спо­койна лекция на Виктор Ошатински за книгата му „Грях или болест”. Го­во­рихме за болестта, за ме­ха­низма на заблудите и отри­ца­нието, както и за ме­то­ди­те, които всеки зависим мо­же да използва, за да раз­чу­пи тези механизми.

     Като последно за този ден консултантите Антони Павловски и Феликс Ду­ма­новски ни разказаха за групите на АА, за програмата на 12-те стъпки и 12-те традиции и за нуждата на алкохолика да лекува своевременно своя ум, тяло и емоции. За „трикракото столче” и за тера­пев­тич­на­та полза на служенето.

     През третия ден с Ягода Кубяк – психолог – проиграхме практически метода на интервенцията. В семейството на зависимия и на работното му място. Всички взехме участие и се забавлявахме страхотно. На практика видях моето семей­ство и моите колеги, загубите, които преди причинявах с моите действия, при­чи­ните за уволнение или санкции, и напълно ги разбрах.

     Преди да раздаде сертификатите, Ева В. изнесе още една лекция – за труд­ни­те пациенти. Така разбрах, че съм един от тях – женски род, травмиращо детство и кръстосана зависимост. Но кой знае защо, това не ме притесни особено, чув­ствах се уверена и спокойна, може би защото знаех, че съм на прав път. А може и да съм се заразила от оптимизма на Ева В., от нейната жизненост и енту­сиа­зъм.

     В събота ни очакваше още едно приключение – посещение в затвора Ра­ко­вец­ки. Там консултантът Дариуш Сковронски ни запозна с Програма Атлантис. Бла­годарение на тази програма алкохолици лишени от свобода от цяла Полша имат възможност да преминат през курс на обучение. В продължение на три месеца посещават сбирки на АА, работят по програмата на 12&12 и след това се връщат в съответното заведение, но вече като трезвеещи алкохолици.

     Видях как на практика работи сътрудничеството между хора и организации. Като добре смазана машина, в която всяко колелце има своето място и носи пол­за. За зависимите, за семействата им, за държавата. Защото всеки трезвеещ ал­ко­хо­лик и чист наркоман се връща в обществото като пълноценен и полезен.

     Прекарах някол­ко незабравими дни. Въпреки ди­на­мич­на­та програма успях да разгледам Ста­рия град – за друго не ми остана време. Насладих се на ог­ромните катедрали, и след безуспеш­ните ми опити да вляза в поне три едновременно и да изслушам три литургии (колко типично за мен), си избрах най-внушителната, най-високата и най-бялата и присъствах само на една литургия.

     Останах с прекрасни впечатления, имам много нови приятели, с които под­дър­жам връзка и до днес. Пишеме си за новостите на сбирките и в личния живот. Канена съм на гости в Сибир и Русия. В Беларус и Молдова. В Камчатка, Армения и Грузия. И ако ми остане време в този живот, непременно ще по­се­тя Мон­голия.

     Бих искала да благодаря на организаторите и на лекторите за цялата свършена от тях работа. Лично на мен ми донесе голяма полза. Благодаря!

Р.В.