ИЗ ПРЕСАТА…

Анонимни алкохолици

се изповядват в гараж

(Златина Стефанова, вестник „Черноморие” от 7.04.2008 г.)

     Алкохолизмът е болест на тялото, психиката и душата, казват в Анонимни алкохолици. Твърди го и 40-годишен трезв алкохолик от До­брич. Не иска да знаем истинското му име. Не защото се срамува, а за да не навреди на други със същия проблем. Условно го наричаме Георги. Създал е група на Анонимни алкохолици във Варна, която се събира в га­раж. Целта им е да останат трезви и да помогнат и на други ал­кохолици да се освободят от пиянския си начин на живот. Гаражът е техният клуб и анонимна изповедалня от няколко месеца. Алкохолиците, които го по­сещават, са емоционални хора, често преминаващи от състояния на силна еуфория в дълбока депресия. Някои от тях са били в болница по няколко пъти. Не обещават, че ще се излекуват. За­ви­си­мост­та от алкохола е неизлечима, но от нея може да се оздравее. Да, не е грешка – не може да се излекуват, защото знаят, че никога няма да мо­гат да пият контролирано и с мярка. Но могат да оздравеят, защото мо­гат да живеят, без да пият, като съвсем нормални хора.Затова и се на­ри­чат трезви алкохолици и ще бъдат такива, ако не посегнат отново към пър­вата чаша, която е фатална.

     Самият Георги е трезвен от година и половина. Докато разказва за клуба на Анонимните алкохолици, пуши цигара след цигара. Говори много, но казва малко, защото иска да разкаже всичко наведнъж. Опитва се да на­вакса пропилените пиянски години и признава, че в момента всичко му е интересно.

          Йерархия на алкохолиците

     Във варненския клуб на Анонимните алкохолици (АА) няма началници. Така е навсякъде по света. Всички са равни и хората си говорят на малки име­на – помага им да запазят анонимността си. Между клошарите и менъджерите има равенство по време на сбирките. Те се провеждат всяка сряда и петък от 18:30 часа. Ако някой има желание, може да направи срещи и друг ден. На тях, ако пожелае, разказва алкохолната си история с най-малки детайли. Но трябва да го направи трезвен. Само така може да бъде честен, обяснява Ге­ор­ги. В началото на сбирките жените са били повече. Често те успяват да при­кри­ват алкохолизма си по-дълго време, но пък се пристрастяват по-бързо. При системно пиене обикновено алкохолизмът при жените изявява симп­то­мите си между четвъртата и седмата година, а при мъжете – между петата и де­сетата година. Ученик, започнал да пие на 13 години, на 17 вече може да е завършен алкохолик. Пристрастените обикновено губят работата си, пре­ста­ват да се грижат за децата си, а семействата им се разпадат. Някои от тях дори посягат на живота си, защото не могат да спрат, въпреки че искат.

     Регистрираните алкохолици в България са 300 000 според официалната ста­тистика, но във всеки училищен клас поне един има проблеми с алкохола, показват проучвания. Данни за Варна липсват, но е сигурно, че броят им не е малък. Петима варненци посещават редовно анонимния клуб, основан от Ге­ор­ги. Първата сбирка той направил с приятел, с когото лежали заедно в бол­ни­цата. Постепенно към тях се присъединяват още алкохолици. Някои се отказват, защото не им е дошло времето да са трезви. Но поне са научили, че във Варна съществува такъв клуб.

          В началото беше бирата

     Георги започва да пие на 16 години заедно със съученици. След часовете си купуват бири. „Количеството увеличих в казармата и в студентските си го­ди­ни”, разказва той. „Мина известно време, докато осъзнах, че мога да пия много. А един от ранните симптоми на заболяването е точно този – да „но­сиш” на пиене. Видът на алкохола няма значение – ракия, вино или бира. За­поч­нах собствен бизнес, но продължавах да пия. Оправдавах се, че заради напрежението в работата не ми пречи по едно успокоително уиски вечер. От 50 грама увеличавах на 100-150. След това реших, че една бира сутрин също не е проблем. Докато не стигнах до дъното”.

     Алкохолът е модерен, смята Георги, който не се интересува от при­чи­на­та,защо е започнал да пие. С увеличаване на количествата здравето му се вло­шило – появили се болки в кръста, отпадналост, треперене. Тръгнал по лекари във Варна и София, защото искал да му поставят диагноза. Най-трудно е да си признаеш, че си станал зависим от алкохола, споделя Георги. Според него хората трудно различават кризите, предизвикани от алкохол. Не­го­вите започват преди 8 години. Характеризират се с треперене, студена пот, безсилие, сърцебиене, задух, главоболие, болки в очите. След запои, про­дъл­жи­ли седмица, Георги дори не може да стане от леглото. С времето те стават все по-чести,накрая започват от сутринта. „Започвах деня с бира, за да не ми треперят ръцете. Не можех да свърша нищо, без да съм пил. След това обаче не можех да се спра и така до вечерта. Вярна е приказката –без едно мога, но с едно не. Влизаш в тотален запой – от сутрин до вечер, изтрезнееш за два-три часа и наново. Страхуваш се от изтрезняване, защото влизаш в криза. Ко­гато не пиеш, можеш само да лежиш, защото организмът ти е разсипан”, спо­де­ля Георги. Той наема медицинска сестра, която да се грижи за него след запоите и да му поставя системи. След кратките възстановявания обаче 40-годишният бизнесмен отново продължава алкохолния си режим. Признава, че е имал период, в който е получавал кризи всеки месец. Правил е опити да спре алкохола повече от 30 пъти. Но винаги се е връщал към него с надеждата за самоконтрол – „щом всички останали могат да пият по една бира, значи и аз мога”. От година и половина Георги не е пил и това е най-дългият му трезвен период. Признава, че понякога има силна нужда да си налее нещо, защото алкохолът е силен антидепресант. „Човек, който е забравил последния си запой –значи му предстои такъв, а аз моя го помня”, казва Георги. Вече отделя повече време за себе си, занимава се с алпинизъм и йога.

          Как се става анонимен алкохолик

     Първото сдружение на Анонимните алкохолици (АА) се появява в САЩ през 1935 г. Основано е от нюйоркски борсов посредник и хирург от Охайо. В групата участват “безнадеждни” алкохолици, които помагат на други за­ви­си­ми да се възстановят, а на себе си да живеят в трезвеност. Днес в света съще­ству­ват повече от 100 000 групи с над 2 000 000 членове в 150 страни. Алкохолизмът е признат за болест през 1951 г. от Световната здравна орга­ни­зация. Според статистиката между 4 и 8% от хората в света са склонни да раз­вият това заболяване.

     Сдружението на Анонимните алкохолици е затворено общество, в което те споделят помежду си опит, сила и надежда, за да помогнат на други да се въз­становят от алкохолизма. В обществото има дружества –групи. За да се осъществи такава група, трябва да има поне двама алкохолици, желаещи да се откажат от порока. Няма такси за членуване, сдружението се издържа само чрез собствени дарения. Външното финансиране пречи на анонимността и създава зависимост от други лица и организиции. Порадитази причина чле­но­вете на клуба доброволно и при желание могат да дадат пари. Ако човек няма възможност, никой няма да го изгони. АА не е свързано с никакви секти, религии, политически партии и организации или институции. В клубахоратаси помагат взаимно и се учат как да живеят. На сбирките се работи по про­гра­ма от 12 стъпки за възстановяване от алкохолизма. В някои от тях се говори за Бог, но кой както го разбира. Програмата е духовна, а не религиозна. Ате­исти­те също са добре дошли на сбирките –АА помага и на тях. Първатаи най-трудна стъпка е да признаеш, че си зависим. Опитът показва, че който не из­мине тази стъпка, има малки шансове да спре, казва Георги. Всички ре­ше­ния, засягащи сбирките, се вземат от хората, които присъстват на тях.

        12 стъпки за отказване на алкохола

     1. Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е ста­нал неуправляем.

     2. Повярвахме, че сила, по-висша от нас, може да ни върне здравия ра­зум.

     3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетeна Бога, така както Го разбираме.

     4. Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си.

     5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.

     6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на ха­рак­тера ни.

     7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.

     8. Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло, и по­же­лахме да изкупим вината си пред тях.

     9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.

     10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато до­пус­кахме грешки, бързо си ги признавахме.

     11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъ­де открита волята Myспрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.

     12. Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да при­ла­гаме тези принципи във всичките си дела.

          В Клуба

     Помещението, в което се събират варненските анонимни алкохолици е гараж, предоставен от Фондация “За по-добро психично здраве”. Интерес към сбирките проявяват и чужденци, които живеят в България или идват на по­чив­ка тук. Срещи­те във Варна в мо­мен­та посещава и един англичанин, кой­то живее по­сто­янно във Вар­на. Клубът обаче тър­си ново по­ме­ще­ние, къ­де­то да има въз­мож­ност да се събират по­ве­че трезви ал­ко­хо­лици. С тях мо­же да се свър­жете на e.mail:

puvpav@gmail.com.