Ангелите

     Засега те са само 20 в Полша. Средната им възраст е 25 г. Официалното им название е Partyworkers. Те са всяка нощ по големите клубове и дискотеки на Варшава. Но не танцуват и не куфеят заедно с любимата си група. Не пият и не пушат. Те обикалят с поглед тълпата, чието еуфорично настроение се покачва право пропорционално на изгълтаните водки и таблетки екстази.

     Имат раници на гърба си. Оборудвани са с бутилки минерална вода, ки­се­ли бонбони за смучене, апарат за кръвно, тапи за уши. Те са първите, ко­ито се притичат на помощ на изпадналия в беда нещастник, натъпкал се с анфе­та­ми­ни и прекалил с питиетата. Ангелите, както ги наричат младежите из дис­ко­теките, са обучени да разпознават първите симптоми на надрусването и се притичват към пострадалия преди още да му е станало съвсем лошо, обяснява Ягода Владон от неправителствената организация Монар. Някои от ангелите имат дрегери, защото не е рядкост към тях да приближи девойче и да каже: „Приятелят ми пи доста, бихте ли го проверили дали е в състояние да ме вър­не с колата у дома?”.

     Ангелите познават дилърите на екстази в съответния бар (5000 хапчета са продадени за една нощ във варшавски нощен клуб с капацитет 2500 души). И дилърите познават ангелите. Но, слава на Бога, между едните и другите има склю­чен негласен пакт за ненападение и автономност, допълва Владон.

     Ангелите само спасяват, те не пеят на полицията какво е ставало през нощ­та в заведението и полицията не ги пита. Те са на дансинга, за да работят. За да намалят щетата. Не за да спрат дрогата.

     По друга от инициативите на Монар – AlternativeDance, пък преди да за­поч­не купона в клуба или дискотеката, ди джеят се провиква силно: „Аз не упо­требявам!”Според Ягода Владон трябва да се търсят звезди-любимци на мла­дите, които са образци за подражание за подрастващото поколение и мо­гат да ги „вразумят” и убедят като говорят колко хубав е техният личен живот без наркотици.