НАШИТЕ КНИГИ

Ева Войдило

Да оздравееш

от зависимостта

(София 2008, превод Йорданка Илиева-Цъган)

     Тази книга в Полша не трябва да се пре­поръчва – известна е както на мно­го­брой­ните зависими, така и на работещите с тях професиона­ли­сти, продава се на спе­циа­ли­зираните щандове в книжарниците и ре­дом с литературата на АА на временните сер­гии, разпъвани преди по-големите сто­лич­ни сбир­ки и обслужвани от анонимни алкохолици, разпростра­ни­тели на полезна ли­тература за зависими.

     Стойността на тази книга не се съ­дър­жа само в професионалните знания за зависимостта като болест, пре­да­де­ни с прост, ясен и логичен стил. Най-ценното в нея е това, че показва как за успешното въз­ста­но­вя­ва­не от тази болест могат – и трябва! – да се съ­че­тават терапевтичните въз­действия с програмата на взаимопомощ на Анонимните Алкохолици – като важен и оценяван от професионалистите по света компонент. Въ­пре­ки началото на добра практика в това от­но­ше­ние в Държавната пси­хиатрична болница в Раднево, този подход е все още малко известен и не­достатъчно признат в България, където често професионалната терапия и общността АА се третират като взаимно про­тиворечащи и изключ­ва­щи се, а най-малкото „конкурентни” методи.

     Затова се надяваме, че книгата на Ева Войдило ще положи начало на нов модел на лечение на зависимите в България. Благодарим на всич­ките наши приятели и партньори, които са вложили своя труд и време за из­даването на тази книга на българския език

          АА В ОЧИТЕ НА ПСИХОЛОГА

     АА като система за подкрепа

     След като фундамент на Модела Минесота, който е професионална програма за терапия на зависими (главно на алкохолици), са 12-те стъпки на Анонимните алкохолици, си заслужава да ги разгледаме. Да видим про­мя­на­та, която настъпва в алкохолика по време на участието в сбирки на АА, сми­съ­ла на самите стъпки и на сътрудничеството с настойник, наричан от чле­но­ве­те на АА „спонсор”.

     Аз, като клиничен психолог с куп полски и чуждестранни удостоверения за завършени курсове и практики в областта на терапията на зависими и тех­ни­те семейства, се интересувам от феномена АА поради професионални, интелектуални и лични причини. Признавам си, не съм срещала често други толкова удивителни явления, свързани с умението да се спряваш с проблема – както при болни така и при здрави хора.

     Интересувам се от психологичната същност на промяната в алкохолика, който започва да се изменя от зависим и затова пиещ човек в непиещ поради факта, че е зависим. Във връзка с разликите в подходите на про­фе­сио­на­ли­сти­те, от които едни признават АА, а други не, в съзнанието ми изникват думите на една американска терапевтка. Когато я попитали дали смята за възможно ефикасното спиране на пиенето без програмата на АА, тя отговорила: „Да, мо­же да се трезвее и без АА. Само че много по-самотно и с по-голям риск от ре­цидив на болестта”.

     Веднъж един изтъкнат духовник и теолог помолил непиещ от дълго вре­ме член на АА да му обясни смисъла на програмата на Анонимните алкохо­ли­ци. Онзи му прочел на глас Стъпките и Традициите, а след това му разяснил какво означават те за него и как му помагат в дългогодишната трезвеност. Духовникът го изслушал и казал: „Та вие не казвате нищо по-различно от то­ва, което ние казваме в църквата”. „Така е – отговорил алкохоликът – само че на­шата програма действа, защото е съставена по такъв начин, че болните хора да могат да я използват”.

     Трябва да се съгласим с това. Много от посетителите на църквите зло­упо­требяват с алкохол, а в АА престават да го правят. Анонимните алко­хо­ли­ци придават голямо значение на своята литература. В продължение почти на 70 години са възникнали много стойностни, общо взето кратки и написани по раз­бираем начин текстове. В тях се говори учудващо малко за самия ал­ко­хо­ли­зъм. Само толкова, че е хронична болест и че не е симптом на някакво дру­го разстройство; че тази болест унищожава психическото и физическото здра­ве, спира духовното развитие и смущава семейния живот.

     АА има много повече какво да каже за алкохолика като човек, отколкото за болестта като такава. В книгите на АА могат да се намерят по-скоро опи­са­ния на специфичните черти на алкохолиците, особените черти на личността, които са характерни за тази болест. Най-много обаче се говори за това, как да живеем с такава хронична болест. Там ще намерим съвети, насоки и пред­ло­же­ния за честите опасности, с които могат да се срещнат зависимите хора в си­туации на стрес, фрустрация и емоционално вълнение.

     Книгите на АА съдържат прости препоръки от рода: „Ходи на сбирки, ра­боти върху себе си заедно със своя спонсор, възползвай се от помощта на общността при решаването на своите проблеми, прилагай Стъпките в живота, учи се от другите на самодисциплина и добра организация на времето”. И раз­бира се: „Не посягай към първата чашка”, защото – както е казал някой – „една е прекалено малко за алкохолика, а следващите се превръщат в запой”. АА учи алкохолиците на трезв живот, без да ги плаши с алкохол, а един­стве­но като им предлага изпитани методи за решаване на проблемите. Тези мето­ди на АА се съдържат и в т.нар. „девизи”, напр. „Живей и остави другите да жи­веят”, „Първо най-важното”, „Дай време на времето”, „Недей да пиеш само днес”, „Прости и се довери на Господ”.

     Всичко това, взето заедно, действа. И статистически погледнато и „на око” – тези, които са се присъединили към АА, действително не пият. На сбир­ките се срещат и хора с истински разстройства, с огромни проблеми, необразовани, много от тях с болен черен дроб, прекарали инфаркти, при­стъ­пи на епилепсия или делириум. Изумително е как тези напълно „побъркани” хора умеят все пак да си помагат в здравеенето. Самият факт, че някой помага на другите, прави и самия него по-силен. Хората разказват изсторията на Бил У., считана за действителна случка. След като самият той известно време вече не пиел и повярвал в изцелителната сила на разговорите с друг алкохолик, за­поч­нал да води вкъщи случайни пияници. Разказвал им за себе си с надеж­да­та, че ще последват неговия пример и ще спрат да пият. Веднъж трябвало да оста­ви няколко такива „пансионери” с жена си, тъй като заминал в коман­ди­ров­ка. Наредил й да ги храни и да се грижи за тях, докато той се върне. Ко­га­то след няколко дни се върнал, в дома му нямало нито един алкохолик. Жена му обяснила, че в момента, в който състоянието им малко се подобрило, те си тръг­нали и неминуемо продължават да пият. Бил се притеснил: „Виж ти, а аз пък си мислех, че поне на един от тях ще успея да помогна да не пие”. А съ­пру­гата му отговорила: „На един помогна”.

     Анализирайки програмата на АА, не може да не забележим, че нейната глав­на цел е действието, делата, въвеждането на конкретни промени в пове­де­ние­то, а не разучаването, анализирането, търсенето на причини или фор­му­ли­ра­нето на теории. Програмата на АА се съсредоточава върху дейното приу­ча­ва­не как да не се пие и само върху това. От началото най-важната цел на участието в АА е била и остава само една: въздържане от пиене. Никой не трябва да се рови в миналото, да анализира своята личност, нито да я диагно­стицира или класифицира според някакви каталози. АА анулира въпроса Защо?Отхвърля разсъжденията върху това защо някой е станал зависим, защо е започнал да пие, защо е пил повече от другите, защо не е могъл да спре и така нататък. В началото новакът в АА може изобщо нищо да не раз­би­ра, да няма никакви знания; достатъчно е да идва на сбирки, да помоли някого да му стане спонсор, да се старае да подражава на другите трезвеещи хора и да взима думата на сбирки всеки път, когато се появи някакъв про­блем, застрашаващ трезвеността му. В този смисъл програмата на АА е при­ми­тивна, защото не съдържа елементи, изискващи знания, образование или голяма интелигентност. Напротив, всички тези донякъде положителни черти могат да пречат на новака в следването на примера, който му дават напред­на­ли­те в трезвеенето участници в общността.

          Идентифициране

     Най-важният процес в началото на пътя към трезвеност е възможността за придобиването на нови искани умения при отъждествяването с другите здра­веещи алкохолици. За човек с разколебано чувство за собствената стойност, с тежки загуби и щети, предизвикани от пиенето, възможността да при­надлежи към една група, която го приема, както и идентифицирането с другите е ефикасен начин за намаляване на срама, вината, чувството за ни­щож­ност и изолираност. В АА хората прощават на себе си някогашни вини благодарение на това, че останалите участници нямат претенции към тях за ни­що. Всеки доста бързо се убеждава, че всички са еднакви или много си приличат и че и другите са вършели, ако не по-лоши, то поне подобни неща. Чрез участието в общността на АА човек се освобождава от чувството за вина и срам по-добре и по-бързо, отколкото би могъл да го стори с помощта на ин­дивидуална терапия. Свалянето от себе си на бремето на срама и вината улес­ня­ва изключително много по-нататъшното трезвеене.