Нека си спомним познавателната теория, използвана в лечението от вре­ме­то на Алберт Елис и Аарон Томас Бек, както и за нейната бихейвиорално-познавателна модификация. Тя се различава от самата бихейвиорална терапия, тоест от механичното дресиране и изработването на павловски усло­в­ни рефлекси и от инструменталната интерпретация и оценка на начина на мислене и постигането по този начин на промяна в емоциите и поведението. Използваният в АА път води до освобождаване на алкохолика от чувството на малоценност, на превъзходство и на онази алкохолна изключителност. АА учи, че всички имат право да грешат и че всички заслужават уважение, независимо от постиженията или тяхната липса. В АА казват, че един­стве­ният начин за това е смирението и признаването на истинската, реална дей­стви­телност. Да, човешките същества са по природа ограничени. Човекът може да направи нещо. Никой не може да направи всичко.

          Духовността в АА

     Същността на общностите, опиращи се на модела на АА, е в духовния ха­рактер на програмата, която признава факта, че съдбата на човек не се намира единствено в неговите ръце, а зависи от Висшата сила. Като се приеме тази идея, става ясно, че наистина можем да направим нещо – особено нещо, ко­ето зависи от нас самите; не можем всичко – защото не всичко зависи от нас. По този начин човек се присъединява към човешкия род и става просто човек като другите. Изключителен и неповторим, но като другите. Тъй като и дру­гите са изключителни и неповторими. Това в известен смисъл представлява смирението.

     Отърваването от високомерието в полза на смирението е процес, който протича благодарение на това, че други хора с подобен проблем могат да послужат за пример. Естествено не за всеки. Жалко, защото тези, които от­хвъ­рлят подкрепата на АА, по-дълго страдат, а понякога изобщо не намират изход от ада на зависимостта. Най-трудно се приспособяват към АА тези, които все още не са изгубили илюзията за своята мнима безпогрешност и всемогъщество. А също така и тези, на които алкохолът все още не е отнел всичко, и те продължават да разчитат, че това, което им е останало, ще им стиг­не, за да живеят достойно. При мисълта за тези хора и измъчените им близки ни става тъжно, че толкова много доброта и доброжелателност се падат на тези, които вече ги имат, а не на тези, на които биха били от полза.

     В АА цари „колективна искреност в признаването на общата слабост” – както казва Ърнест Курц, духовник, философ и историк на АА. Именно това пре­живяват трезвеещите алкохолици на сбирките, при съвместната работа със спонсора, по време на четенето на литературата на АА и медитирането. От това се ражда духовното пробуждане и започва изграждането на зрялото ин­те­гриране на отговорния за своя живот човек.

     Тази положителна духовност влияе за утихването на страха, прощаване на самия себе си и на другите, намаляване на претенциите спрямо света и перфекционистките очаквания на отделната личност. Духовността улеснява приемането на собствените ограничения и осъзнаването „Не съм Господ”. Признаването на собствената ограниченост позволява да я забележим и у другите, бла­го­дарение на което те могат да се превърнат в източник на обогатяване, а не на заплаха.

     Като приемем сво­ята слабост, можем да за­по­ч­нем да спо­де­ля­ме с другите то­ва, ко­ето при­те­жа­ваме или уме­ем.

     Не не­съ­вър­шен­ство­то носи на чо­век мо­рал­на вре­да, а ли­це­ме­рието или не­же­ла­ние­то то да бъде ви­дя­но.