ХОРАТА ПИШАТ...

Един поглед

на АА, отстрани...

     Вече година и половина от моя живот по стечение на об­сто­я­тел­ствата минава покрай хора, имали или имащи проблеми с ал­ко­хо­ла.

     Сблъсквам се с всякакви – при­върженици на АА, противници или обър­ка­ни и колебаещи се хора.

     Така и не прочетох 12-те стъпки на АА, но пък ги изживях ден след ден, за тази година и по­ло­вина.

     Живейки с клуба в dir.bg, жи­вея и с хората, редовни или преминаващи потребители.

     Реших да напиша какво ми даде през това време клубът, хората, Про­гра­мата.

     Не съм вярваща, не съм алкохоличка.

     През тази година и половина минах през изпитания в моя живот, ин­те­рес­ни и трудни.

     Мисля, че Програмата ми помогна, както и хората, които съветваха за­ви­симите, самите те вече бивши.

     Четейки, се научих на търпение.

     Най-важното в този живот е търпението.

     Това го научих от АА.

     Всяко изпитание, което ми изпрати съдбата в последно време успях да по­срещна спокойно.

     Вече знам, че това е знак от съдбата, че едно събитие трябва да стане точно така или да не случи изобщо.

     Научих се, че всяко препятствие или трудност е всъщност изпратено от моя ангел-хранител, който ме пази от опасности.

     Всяко нещо, което не се осъществи така, както ми се иска, вече знам, че не е трябвало да се осъществява по мое желание, защото не е било правилно.

     Бих казала, че се научих да живея по-добре.

     Станах толерантна към различните от мен.

     Преди да срещна хората от АА, бях доста импулсивна и защитавах яростно всяка моя позиция.

     Понякога се питам дали тази нова толерантност не е едно отстъпление от същността ми.

     Само това ме тревожи понякога.

     Но времето ще ми покаже.

     Посетих една сбирка на АА, още в началото на общуването ми с тези хора.

     Обичам да съм наясно с всичко, за да мога да имам точна позиция.

     Не ме приеха на закрита сбирка, защото не съм зависима.

     Тогава имахме спор с част от групата.

     Аз не бях съгласна с тяхното нежелание да ме допуснат.

     Сега с времето знам, че са се страхували от агресия и нездраво лю­бо­пит­ство на една непозната.

     Земен човек съм, здравомислеща и здраво стъпила на земята.

     В тази стая, на сбирката усетих спокойствие, безметежност, някаква до­бро­та, усетих, че ако паднеш, ще ти подадат ръка да се изправиш.

     Почувствах се като в детството си – сигурна, безгрижна, защитена, оби­ча­на.

     Бих искала да се обърна към зависимите – опитайте да отидете на тези срещи, не се страхувайте, дори и да се провалите, пак ще ви помогнат...

     Бих казала до безкрай.

Лали