Прочетенов нет@

Моята история

     Здравейте, казвам се Павел, алкохолик съм, на 40 год. Временно не пия от една година.

     До 16-годишната си възраст не си спомням да съм пил някакъв алкохол. Пър­во­то ми питие,което си спомням,беше в едно барче с родителите ми като по­ръч­ка­та беше “За детето уиски”. Първата бира изпих пак някъде в този пе­риод, всички около мен пиеха бира, а само аз безалкохолно, та се напънах да ударя една гадна горчива биричка. Едно сравнително нормално ученическо пи­ене, докато за из­вестно време не влязох в така наречените служби. Съчетанието от повечко власт и пари, които можеха да приемат годините и опита ми, и добра компания, да те учи, помогнаха да поема по пътя на ве­ли­кия купонджия и много носещ пияч. По време на студентските ми години има­ше известен упадък, че даже и случаи, в ко­ито не поддържах алкохолния си тренинг. Между другото, за протокола, спор­тувах доста, занимавах се с йо­га, бойни спортове, картинг и раз­ни други.

     Поради стечение на политическите обстоятелства още като студент, през 90-те години, започнах да се занимавам с бизнес. Работех много, нямах време за спортуване и започна да ме боли кръстът. Установиха някакво срастване по рождение, което щяло да ме прегърби до 40 годишнината ми. И се почна всяка вечер по едно малко за успокояване на болките. Срещи, разговори, айде по едно. Спането никога не ми е било хоби, но в един момент съвсем изчезна, айде по едно и за сън. Мразя хапчетата, защото още от дете заради трета сливица и разни язви ме тъпчеха насила с тях. Виждах алкохолизма отблизо, защото имах роднини алкохолици, бащата на най-добрия ми приятел почина от това, но не можех да повярвам, че на мен, човек, който носи толкова много, може да се случи. Обичам рисковете, хаоса, динамиката. И така, ден след ден, подложен на все по-голямо напрежение и лекуващ се с все повече алкохол, вечно работещ и празнуващ, докато един ден на едни курсове усетих, че нещо не е наред с мен. Хората се мъчеха нещо да направят, а аз се мъчех над бутилките. Дойде и денят (мислех се за ненормален, защото чув­ство­то на страх не ми беше познато), в който изпаднах в панически страх от една гръмотевична буря в планината. Скоро след това направих и една про­сто­тия на пияна глава, та ме налегнаха страхотни угризения – сърцето ми биеше в главата, дишането спря, лявата ръка изтръпна (месеци по-рано един при­я­тел беше направил инфаркт след запой), паднах на земята, нямах сили, та си казах край, и мене ме удари инфарктът. Че като тръгнах по доктори, че ка­то почнаха едни страхове, че като емнах всичко, що е около мен, да го об­ви­ня­вам, че е виновно за състоянието ми... Но нали съм си умничък – бързо открих, че като му цапна едно малко или една биричка и се оправям, та мога да изкарам деня някак си. Докторите ще ме тъпчат с разни хапчета и ще ми тровят организма, а то илача съм си го знаел от едно време. Близки и познати, лекари почнаха да ми казват: „Направи нещо, спри го този алкохол”, а аз си мисля: „Те ще ми казват на мене какво да правя, алкохо­лик ще ме изкарат, ще ме тровят с лекарства, не искат да видят какъв е истинският ми проблем, всички ми правят напук и ми сриват допълнително нервната система. Аз кризите си ги правя ей така, от проблеми, и с алкохола само се лекувам, не виждат ли колко много мога да пия и да нося...” Почнах заради близките си да се лекувам, ама само заради тях, не че имах такъв проблем... И се почна – криза, системи, хапчета, трезв по 10 дена, биричка, запой, криза – и така 3-4 години. Почнах да губя приятелите си, смених ги с други, по-добри, да пият с мен в кварталните кръчми и да ме разбират. Бизнесът западна, почнах въобще да не ходя на работа, освен за да взема пари от касата, че накрая карах служителите даже и да ми ги носят, защото имах все важни срещи с пар­т­ньори от сутринта… по магазини и кръчми. Взеха ми и книжката, та вече ня­мах никаква причина да не пия. По цял ден обяснявах колко съм велик и как всички и всичко ми пречи да се изявя. След първото ми влизане в болница, останал трезв за 25 дена, осъзнах, че нещо не е наред, но продължих с от­ча­я­ните опити за контролирано пиене. Второ влизане в болница – пиян, за цели 2-3 часа. Тогава спрях пак, за около месец, да видят те, че мога да спра, когато си поискам, и отново старата песен. Един ден майка ми ме записа на по­клоническа екскурзия в Гърция, тя е силно вярващ човек, който от атеист намери своя път и спасение във вярата. Пообикаляхме разни църкви и ма­на­сти­ри, научих доста за християнството и православието там, но и естествено, при първата удала ми се възможност се нацепих. Прибрахме се, минаха 10 дена, след това отидох сам на такава екскурзия със същия водач. Ходих от­но­во по църкви и манастири, помолих се малко някак си, накупих си порядъчно ко­личество цигари и алкохол от безмитния, някои мероприятия ги пропуснах, за да не пропусна таверните и хубавото и евтини уиски от фри шопа. Прибрах се, изпих си бутилката с уиски, раздадох останалия алкохол, обадих се на ба­ща ми да ме вземе на сутринта и с бутилка би­ра по пътя си влязох отново в болница. Не съм вяр­ващ, но не съм и атеист, имам някакви свои си виждания по въпроса, но е факт, че след тези екскурзии за пръв път напълно спо­кой­но и по собствено желание влязох в бол­ни­ца. Лечението ми започна, нямах почти ни­ка­ква абстинентна криза, а преди то­ва десетки пъ­ти съм умирал. До такава сте­пен им бях сви­к­нал, че вече не ми пу­ка­ше от тях, приемах ги като нещо нормално и закономерно. Забра­вих да кажа, че от ал­ко­хола с хапчета черният ми дроб се беше увеличил 3 пъти, отделно си имах висок холестерол, рефлукс, гастрит и ко­лит. В болницата почнах да пия освен ан­ти­де­пресанти и разни други хапчета, също и от тия, дето с алкохол става една… Та след месец лечение, мислене, четене, срещи с разни уж психиатри и разни други пробващи се да лекуват бедния зависим по разни програми, излязох от бол­ницата. И нали съм си прагматик-човек, си казвам, я да видим как дей­ст­ват тези прословути хапчета, дето ми струват по 700 лв на месец. Прочетох вни­мателно в интернет де що намерих за тях и смело в кварталния магазин. Внимателно си пийнах една биричка, сякаш нещо взе да става, но не е сигур­но, я още една… Еее, почна се нещо и набързо вкъщи. И като се почна една кри­за, думи нямам да я опиша. В болницата започнаха и лечение с едни лекарства, малко експериментално, за депресията и страховата ми невроза, та бях почнал да се наблюдавам много внимателно, а и твърдо бях решил, че е време да намеря своя начин за непиене. По време на самата криза от ре­ак­ция­та на хапчетата и алкохола не се уплаших, а само внимателно анализирах ка­к­во става, как се сменят състо­я­ния­та ми, кален в дългогодишните ми битки с кри­зите, изкарах и най жестоката от всички.

     Продължих с тези хапчета още месец и ги зарязах, защото се забави до­став­ката им от Германия, но в това време продължих да чета и търся пътя си. Някъде около третия трезв месец се сетих, че съм попадал в един форум на­вре­мето, търсейки клуба на пиячите. Намерих го отново и видях, че има и дру­ги такива като мен, научих и много нови неща, за други ми стана ясно, че не съм открил Америка, а хората са направили това отдавна. Някъде около ше­стия месец спрях всякакви лекарства. За тази година се променях много пъти. Не съм сигурен дали това ми състояние ще е окончателно, но е много близ­ко до нормалното, и то без алкохол. Ясно ми е и от какво най много тряб­ва да се пазя, а за мен това са скуката и любопитството, знам, че е го­ре­що, ама аз все пак трябва да пипна и да се уверя. От последните ми из­след­ва­ния съм с идеален черен дроб, холестерол в рамките на нормалното, не съм имал про­блеми повече от 6 месеца с рефлукса и колита. Гледам на живота по по-различен начин от преди, работя почти както преди, но с много по-малко нер­ви, отново започнах да се занимавам с хобито си – екстремните спортове. Въз­върнах си семейството и повечето при­ятели. Имам си трески за дялане, но то кой си ги няма. Трезвеенето за­сега е единственото нещо в живота ми, с което не бързам и не правя пла­нове за утре. С останалите неща, ко­и­то правя, няма да ви занимавам, за­що­то не съм сигурен дали ще са здра­во­сло­вни за тези, които тръгват по пътя на трезвеността сега. Много трезви дни на всички!