Вторият случай беше по-драматичен. Там Йозек направи едно кла­си­чес­ко психодраматично разиграване, типично за психодинамичния подход. Беше накарал един от болните предната вечер да напише писмо до самия себе си, но като десетгодишен, за да конфронтира болната със здравата част на Аз-а. И по време на сеанса една от участничките влезе в ролята на десетгодишния бъ­дещ алкохолик, пред който вече 40-годишният мъж разказа за съдбата си – за разбитите надежди, провалените планове и съсипаните мечти. Беше много осо­бен миг да се наблюдава тази среща между двете пресъздадени начала, да се усетят чувството за вина и разкаянието, отприщени най-неочаквано. В та­ки­ва случаи идва важният момент на инсайта, който често пъти е начало на от­тласкването от дъното.

     Но една терапия не може да се пре­разкаже, тя тряба да се изживее.

     Всъщност за Розвадов и за на­чи­на, по който работят там с програмата, би могло да се разкаже още много – пък и бях там най-дълго. Един­стве­но­то ми опасение е, да не дотежи на хо­ра­та, които все пак са решили да хвър­лят по едно око на тази тема.

 

Петър Василев

(продължение на пътеписа

в следващия брой)

________________________________

* Някои данни са коригирани или допълнени от редакцията.