Вторият случай беше по-драматичен. Там Йозек направи едно класическо психодраматично разиграване, типично за психодинамичния подход. Беше накарал един от болните предната вечер да напише писмо до самия себе си, но като десетгодишен, за да конфронтира болната със здравата част на Аз-а. И по време на сеанса една от участничките влезе в ролята на десетгодишния бъдещ алкохолик, пред който вече 40-годишният мъж разказа за съдбата си – за разбитите надежди, провалените планове и съсипаните мечти. Беше много особен миг да се наблюдава тази среща между двете пресъздадени начала, да се усетят чувството за вина и разкаянието, отприщени най-неочаквано. В такива случаи идва важният момент на инсайта, който често пъти е начало на оттласкването от дъното.
Но една терапия не може да се преразкаже, тя тряба да се изживее.
Всъщност за Розвадов и за начина, по който работят там с програмата, би могло да се разкаже още много – пък и бях там най-дълго. Единственото ми опасение е, да не дотежи на хората, които все пак са решили да хвърлят по едно око на тази тема.
Петър Василев
(продължение на пътеписа
в следващия брой)
________________________________
* Някои данни са коригирани или допълнени от редакцията.