Първа седмица

     Цялата седмица В. бързаше. Имаше да върши и урежда толкова много неща, че търчеше от място на място, от среща на среща, винаги закъснял. С времето се убеди, че повече от половината срещи са излишни, сякаш някаква сила го караше непрекъснато да тича, често без цел и смисъл, само за да има чувството, че прекарва времето си ползотворно. Но мина дълго време, докато забележи това, и още повече, преди да го промени. След години В. смяташе, че е издържал тази първа седмица само защото старателно беше спазвал правилата, с които се беше обвързал, преди да излезе от Фермата. Всяка сутрин четеше текстове за медитация от цели пет книги, които беше купил във Фермата. Вечерта си водеше записки в дневника; след описването на най-важните случки през деня пишеше кое е било лошо и кое - добро, какво беше научил, какво трябва да промени и за какво трябва да внимава. Всекидневно ходеше и на сбирките на АА, макар че често беше толкова изморен, че не знаеше за какво се говори.

     В четвъртък се срещна с американските си издатели на книгата с разговори с учени, която тъкмо беше подготвена за печат. Предложи им нова книга - за историята на създаване на правата на човека. Между другото им разказа и за пребиваването си във Фермата. Мелинда и Нед подхванаха тази история и предложиха В. да обедини двете теми - съдбата на великата идея и особено израждането й в комунистическа Полша със собствената си авто-психоанализа. Обещаваха висок хонорар за книгата, която В. трябваше да напише за 18 месеца. В разговора си с тях В. беше свободен, сигурен в себе си, а когато те се възхищаваха от раждащите се в главата му идеи - горд от себе си.

     Няколко часа по-късно изпадна в паника. Помисли си как такава книга ще повлияе на неговото бъдеще в Полша. Как на трезвеенето му? Спомни си последната седмица във Фермата, когато принудата за писане едва не унищожи неговото лечение. Предчувстваше, че не трябва да подписва договора, но не знаеше как да се измъкне от това. Уплашен, отиде на сбирка на АА, но и там не можа да се концентрира. Заболя го главата, гадеше му се. Спомни си, че Линда го беше посъветвала отново да започне да ходи на концерти, както правеше през младите си години. Отиде до Линкълн център. Знаеше, че Зубин Мета¹ е прекрасен диригент, а Ицхак Пърлман² - велик цигулар; в програмата имаше творби на Бах и Сен-Санс. Но и по време на концерта не можа да се съсредоточи, в главата му се въртяха мисли, които не можеше да пропъди дори когато затваряше очи, за да му е по-лесно да слуша. Главата го заболя още повече, може би от усилието да не мисли за нищо. Почувства се така, сякаш Фермата изобщо не е била, и уплашено си помисли, че може и да не успее.

     Вечерта с огромно усилие си направи записките само защото се беше ангажирал да го прави. На страницата за благодарности написа само това, че е прекарал деня си в трезвеност. Дописа още, че никого не е обидил. Това го успокои дотолкова, че реши да си приведе в ред проблемите и да вземе няколко важни решения. Призна си, че двуседмичното пътуване с кораб до Европа е прекалено голям риск за неговата трезвеност. На другия ден отмени резервацията си за кораба. Билетът беше без право на връщане, но В. се реши да изгуби парите и да купи самолетен билет до Амстердам; това беше първото скъпо решение за неговата трезвеност. По-късно изпрати десетина колета с книжата и книгите си за Полша и се срещна с познати. Разказа им за пребиваването си във Фермата; повечето го слушаха с интерес, а у неколцина почувства безпокойство, губеха нишката, напрягаха се, сякаш се отнасяше за тях, но не искаха да говорят за това.

     В събота отлетя за един месец в Лос Анджелес, където трябваше да преподава в университета и в женския затвор, който беше посетил през пролетта, още преди Фермата. Живееше у приятели в Сиера Мадре, откъдето имаше час път с кола до Венис, където беше университетът, и още толкова на запад до затвора в Чино.

     В Калифорния всекидневно ходеше на сбирки на АА. Те бяха по-селсковати отколкото в Манхатън; енорийските зали или помещенията в социалните центрове бяха чисти, но бедни, хората - направо от работа или в домашни овехтели анцузи. В. завинаги запомни чувството за пространство: няколко десетки човека в доста големи зали и мириса на кафе, приготвено за участниците. А също така и гласа, четящ преди всяка сбирка фрагменти от глава пета на Голямата книга Как действа това, започваща от Rarely we have seen... (Рядко се случва да няма успех този, който действа съгласно нашата програма.)

     В затвора, в класа, в който В. преподаваше, имаше деветнадесет жени. Трябваше да им преподава история на правата на човека. Но през първия час и половина В. разказваше за себе си и за неотдавнашното си пребиваване във Фермата. Искаше те да го опознаят, а сега това преживяване беше най-важно за него. Освен това чувстваше, че много от тях може би имат подобни проблеми, така че неговият опит можеше да бъде по-важен за тях, отколкото какво е мислил и писал за правата на човека. Реши да приспособи целия курс към тяхната ситуация, към това какво може да има значение за тях. Помоли ги за следващите занятия да напишат какво, кой, кога и в какви ситуации е нарушавал техните права.

     След междучасието студентките се представиха. Повечето говореха за своя алкохолизъм, наркомания или за алкохолизма на родителите си, явно изповедта на В. ги беше подтикнала към това. След няколко дена В. разбра от колегите си в университета Антиохия и от Даяна, която организираше образователната програма в затвора, че тези занятия много са се харесали на участниците. Бяха човешки и близки до хората.

     Вечерта написа писмо на Линда; беше обещал, че ще напише първото писмо след една седмица, а после цяла година на всеки две седмици ще пише поред на Линда и на Ан. Тези писма му оказаха голяма помощ в трезвеността. Когато му преминаваше през главата мисълта да се напие, се замисляше: А какво после ще им напиша? Знаеше, че не може да ги разочарова. Също така, когато всеки месец изпращаше във Фермата чек с поредната вноска от кредита, си даваше сметка, че трезвеността му струва скъпо и е безсмислено да се напие, а после да продължава да плаща. В първото си писмо написа какво се е случвало и как се е справял. За излишните лъжи и преувеличения, за да е по-интересно или да изглежда по-важен, по-интересен, а също и за дребната кражба на две химикалки от домакина си в Ню Йорк. Утешаваше се, че едва сега го е забелязал.

     Когато след години прочете копие от писмото си, разбра какво са имали предвид терапевтите във Фермата, когато говореха за интелектуализирането като пречка по пътя на В. към трезвеността. В писмото до Линда почти нямаше конкретни неща, а само обобщения и теоретизиране. Но дори от това писмо лъхаше на непрекъснато бързане и паника, идващи от неумението му да предвижда какво колко време ще отнеме, от пренатоварването всеки ден и всеки час, често с излишни ангажименти и планове.

     В края на седмицата, по пътя от затвора до Венис, докато караше прекалено бързо и сменяше ту на дълги, ту на къси светлини, В. удари нечия броня. За щастие на никого нищо не стана, никоя кола нямаше сериозни повреди и шофьорът пусна В., без да прави проблеми. В. още не познаваше своята Висша сила и не знаеше, че тя често ще му говори чрез дребни инциденти и автомобилни произшествия, сякаш иска да му каже: намали, че може да бъде и по-зле.

¹ Зубин Мета - индийски симфоничен диригент, едно от най-уважаваните имена в света и почетен диригент на оперните театри в Милано, Виена, Монреал, Лос Анджелес и Ню Йорк. (Бел. пр.)

² Ицхак Пърлман - израело-американски цигулар, диригент и педагог. Той е един от най-значимите цигулари на късния 20 век. (Бел. пр.)