Радвай се на тяхното съзряване. Ако се срамуват или страхуват от своята сексуалност, бързо ще тръгнат след нейния повик и ще изчезнат от очите ти.
Не си позволявай да се шокираш от никой въпрос. Слушай всичко, което казват, със спокойствие и честно го сравни със собственото си израстване. Тийнейджърите не са отчуждени, отчуждени са обаче техните родители.
Поддържай контакт със своето порастващо дете. Вземай го със себе си във високата планина или в тъмната гора, навсякъде, където можеш да го превъзхождаш с опита си и ще бъдете зависими един от друг.
Поддържай своя тийнейджър в движение. Децата обикновено започват да имат проблеми тогава, когато се спрат.
Определяй ясни правила. Обсъждай ги, напиши ги, нека детето ги подпише, постави ги на видно място и сам ги спазвай.
Не утежнявай наказанията като начин за увеличаване на контрола над своя тийнейджър. По-скоро се грижи детето да иска да бъде с теб. Винаги му говори спокойно за своите чувства, след като си го изслушал какво чувства.
Ако детето отказва да направи това, което си му поръчал, ти му откажи осигуряването на нещата или екстрите, които то иска. Не воювай с детето, по скоро го остави без удоволствия. Не нарушавай правата на детето, но можеш да му отнемеш привилегиите.
Не се опитвай да предпазиш детето от естествените последствия. По този начин то разбира каква е действителността. Твоите наказания му говорят единствено неприятни неща за теб.
Не го заплашвай с нищо, което нямаш намерение да изпълниш. Не избухвай импулсивно. Нека детето изчака твоята реакция. В това време то самото ще започне да мисли.
Не смесвай въпросите на стила с въпросите на моралността. Екстравагантната прическа не свидетелства за ценностите на детето.
Не позволявай на детето да се крие в стаята си и да пази в тайна заниманията си. Интересувай се с какво се занимава, откъде има пари, какво държи в шкафа си, какви книги чете.
Ако детето се възпитава от повече от един човек, не подкопавай авторитета на другите възрастни. Не се карайте пред него. Не е задължително да имате право, но трябва да сте заедно и да си сътрудничите.
Ако си самотна майка, възпитаваща подрастващ син, не позволявай на сина си да смята, че е „главата на семейството“. Не въвеждай в дома си нов баща освен ако е в състояние да не се меси в проблемите, засягащи вашето семейство. Ако смяташ, че на сина ти е нужен мъжки пример, позволи такъв да бъде истинският му баща, дядото, вуйчото или друг роднина.
Старай се да слушаш музиката, която слуша твоят тийнейджър. Не е нужно да ти харесва. От нея може да ти се спукат тъпанчетата, но изслушвай текста на песента, ще разбереш много за детето си и ще имате общи теми за разговор.
Никога не се чувствай притеснена, обидена или шокирана от поведението на детето си или от това, което ще ти кажат другите за него. По-важно е какво мисли и чувства твоето дете, а не учителите и съседите.
Не се връщай към вчерашната или завчерашната постъпка на детето си. В тази възраст децата толкова бързо се променят, че си струва всеки ден да се започва отново.
Независимо колко годишен е твоят тийнейджър, се старай да го прегръщаш, да го гушкаш и целуваш всеки ден.
Не изпадай в паника при никоя ситуация. Ако чувстваш, че не се справяш, обърни се към психолог. Понякога могат да помогнат, да посъветват и да подкрепят както детето, така и родителите, роднини или приятели.
В краен случай извикай полиция. Детето трябва да разбере, че в твоите възпитателни проблеми някой може да ти помогне. Самият ти не използвай обидни прозвища, насилие, уреди за мъчения.
Ако по-големият тийнейджър не уважава удобствата на семейния живот, позволи му да се изнесе. Ако му е добре и без теб, детето ще има право: вече не се нуждае от тебе. Но ако не си прекалено неприятен човек, детето ще размисли и ще се върне. Това ще бъде по-добре и за него, и за тебе. Тогава ще поставите съвместния си живот на нови правила.
Помни, че периодът на съзряването напомня на психическо разстройство; това често е най-неприятният период в целия живот на човека. Помисли си, че това ще премине и твоето дете ще може някога да стане подобно на своите родители. Ще те обича също така, както ти обичаш родителите си, защото е научило това от тебе, също както и всичко друго не защото му казваш как да постъпва. А като взема пример от тебе.
Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:
“Препечатано от книгата "АБВ на възпитанието", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”
Анна Швед - Учител, социотерапевт, треньор, театрален инструктор и създател на авторски профилактичен театър; терепевт по зависимости и по фокусирана към решенията терапия; директор на Младежки културен център във Варшава; автор и реализатор на профилактични програми; треньор и коуч по възпитателни умения; автор на публикации в областта на възпитанието и профилактиката; реализатор на програма „Училище за родители и възпитатели".