Глава IV 

АЛКОХОЛНА ДЕСТРУКЦИЯ НА ПСИХИКАТА 

Замразяване на емоциите 

     Психиката на пиещия алкохолик е винаги, в по-малка или по-голяма степен, увредена. Парадоксално е, че тя за съжаление си остава такава и по време на прекъсванията на пиенето, ако те не са придружени от дълбока личностна промяна. В тези „сухи” периоди, въведени насила, например чрез зашиването на есперал, понякога може да се наблюдават усилия за премахване на предишни вреди от пиенето и дори известна самодисциплина. Рядко обаче се стига до мотивация за действие, произтичаща от възвишени чувства. Причината е, че тези чувства остават най-често замразени в ранен етап поради възпиране на емоционалното развитие вследствие прекаленото пиене. Или пък тези чувства са вторично увредени от токсичното влияние на алкохола.

     Когато диагностицират алкохолиците в напреднал стадий на зависимостта, специалистите често откриват в тях черти на някогашната „психопатична” личност. Това наименование е изчезнало от най-новите включително и полски квалификации поради отрицателните вторични значения, които е придобила. И все пак понякога се използва от терапевтите и още по-често от семействата – особено от съпрузите и родителите на пиещите алкохолици и алкохолички – които забелязват много начини на поведение, нагласи и реакции, признавани разговорно за „психопатични”. Тези нагласи и реакции се смятат (може би прекалено прибързано, макар и често оправдано) за черти на личността. Така те получават и някои постоянни предиспозиции към дадено поведение, от гледна точна на което хората са подобни (или се смятат за подобни) и са обединявани в една група.

     Психопатичните черти, които се съдържат в определено поведение, често се бъркат с навици или обикновени начини на поведение. Структурата на личността на средностатистическия алкохолик е неувредена, но поради някои негови поведения, хората от тази група са били определяни като психопатични личности.

     Този стереотип се е закоренил толкова силно в мисленето за алкохолиците, че дори е била формулирана теория, свързваща хроничния алкохолизъм с асоциалната личност. Според нея за първоначална причина на зависимостта се е смятала увредената структура на личността. Тази теория, която е била доста популярна в западната психиатрия в средата на миналия век, беше отхвърлена, но все пак продължава да е актуална за много хора.

     Тази теория е фалшива, защото се основава на наблюдения върху психическото състояние, оценявано предимно при оглед на поведението на хора в напреднал стадий на зависимостта. Самият процес на зависимостта засилва смущенията на такива психологични структури като воля, чувство за обществена принадлежност и неадекватен образ на собствената личност. Знае се, че зависимостта забавя и затруднява развойния психологически процес на човека, като често пъти изобщо не позволява достигането на възможния емоционален потенциал. Затова толкова често казваме, че алкохолизмът лишава човек от способността да изпитва „възвишени чувства”, които са съставна част от такива нагласи като любов, загриженост, благоразположение, приятелство, алтруизъм и др. – тоест на нагласи, които дават възможност за възникване и поддържане на близки отношения с хората. Аз считам тази неспособност за най-изтощаващия аспект на зависимостта. Именно нея, а не например отслабването на паметта или намаляването на способността за интелектуална концентрация, смятам за най-болезнената „психическа деструкция”, предизвикана от алкохола при хронично злоупотребяващите с него хора. 

„Психопатичната” личност

     Искам да се върна към този тип личност, тъй като във връзка с него възникнаха много недоразумения. Провежданите в хроничната фаза на болестта тестове на личността предоставят данни за актуалните (а не „изходните”) черти на даден човек, включително и за неговото дефектно функциониране; за смущенията, произтичащи от намалената способност за реализиране на съзнателни решения и затруднено предвиждане на последствията. Всичко това обаче е резултат, а не основа на зависимостта. Представете си, че се опитваме да преценим дали мерцедесът е добра кола, като подложим на технически преглед автомобил, който от години е бил каран със замърсено гориво, шофиран е безмилостно по ужасни пътища от напълно безотговорен шофьор и на всичкото отгоре е катастрофирал многократно. Резултатите от техническия преглед на такава кола биха я дисквалифицирали. От друга страна обаче се знае, че мерцедесът е изключително добър автомобил.

     Алкохолиците общо взето също са изключително добри хора, само че болни.

     И все пак трябва да има някаква причина етикетът „психопат” да им се приписва толкова често, както от лаиците, така и от специалистите. Какво означава психопат? Човек, който не е способен на съчувствие, покаяние, срам и угризения на съвестта. Такъв, който се отнася враждебно спрямо другите и при това не изпитва безпокойство, опасения или страх: който е самоуверен на границата с арогантност; няма спирачки в своята ярост и е импулсивен. Психопатът иска да доминира над останалите и преследва своите цели по егоистичен и безочлив начин. Служи си с хората като с инструменти, отблъсквайки или изоставяйки тези, които не са му от полза. Тъй като психопатът не изпитва страх и чувство за вина, нищо не е в състояние да го отклони от целта – нито неприятните изживявания, нито заплахата от наказание.

     Според американски и немски проучвания хората с такъв характер в цялото общество са много по-малко от един процент и повече от три четвърти от тях са мъже. Сред осъжданите с най-тежки присъди престъпници и сред рецидивистите повече от половината са именно такива.

     Френският психиатър Филип Пинел (1745-1826) е описал типа „студени и пресметливи хора, които живеят за сметка на другите”. Той е правил изследвания върху този особен вид антисоциално поведение, което се съдържа в разбирането за психопатия. Пинел е нарекъл този синдром maniesansdelire(„лудост без безумие”). Оказва се, че на много от психопатичните престъпници не може да им се помогне, макар да е безспорно, че те притежават прецизно и логическо мислене, проницателна оценка на своето поведение и често пъти силно изтънчени умения да се преструват на невинни. Тяхното поведение често е придружено от досущ дяволско коварство, напълно лишено от възвишена чувствителност.

                Ето го американския списък на симптомите на психопатията:

                (Psychopathy Check List – PCL)

   1. Привидна коректност на поведението

   2. Високо мнение за себе си

   3. Нужда от силни стимули, склонност към изпитване на скука

   4. Патологично лъжене, митомания

   5. Мамене, манипулиране

   6. Липса на способност за покаяние и липса на чувство за вина

   7. Повърхностен емоционален живот

   8. Притъпена способност за състрадание и емпатия

   9. Паразитен начин на живот

   10. Нисък контрол върху поведението

   11. Сексуална развратеност

   12. Свръхвъзбудимост в ранното детство

   13. Липса на реалистични дългосрочни планове

   14. Импулсивност

   15. Безотговорност и непредсказуемост на постъпките

   16.   Непоемане на отговорност за своите постъпки

   17. Многобройни краткотрайни лични връзки

   18. Ранни конфликти със закона

   19. Рецидивизъм, нарушаване на нормите при условна присъда

   20. Разнообразие на криминалните прояви

     Въз основа на най-новите проучвания на Б. Паства-Войчеховска от Гданския университет може в значителна степен да разширим познанията си за този тип разстройство на личността. Авторката отбелязва, че начинът на тълкуване на случките, в които участва психопатът, разкрива у психота способност за влизане в кожата на жертвата и омаловажаване стойността на нейната личност. Тоест това, което Американската психологическа асоциация (АПА) определя като липса на емпатия (т. 8) е истина, но не поради неспособността на психопата да се вживее в преживяванията на другия (жертвата), а поради пълното пренебрегване на нейните чувства. Според Паства-Войчеховска психопатът изпитва затруднения при анализиране на случилото се. Емоционалната интелигентност при психопатите е много добра, структурата на емоционален контрол също, тъй като обхваща добър познавателен оглед. От друга страна, на интерперсонално ниво, психопатът проявява тенденция към доминиране и манипулиране при същевременно повишена (или понижена) самооценка. Тези черти са основният фактор, който не позволява каквато и да било идентификация с другия човек, участващ в случката – особено когато психопатът осъществява съзнателното си манипулационно или експлоатиращо намерение спрямо този човек. 

Трезвеенето променя 

     Почти всички изброени в 20-точковия списък на АПА и в други класификации черти, характерни за психопатичната личност, се наблюдават при пиещите алкохолици.  Оттук може да се направи изводът, че те се появяват в напредналия стадий на алкохолизма. И почти всички точки престават да бъдат актуални при същите тези алкохолици, след като те спрат да пият за относително дълго време – но ВНИМАНИЕ: ако това е допълнително придружено от работа върху себе си, личностно развитие, учене на правилни отношения с хората и задълбочено преоценяване на отношението към себе си и света изобщо. Нека добавим, че положителните промени в нагласите, поведението и реакциите при повечето трезвеещи алкохолици настъпват под влияние на дори не много дълготраен групов терапевтичен процес, който след това се поддържа в общността на АА или в клубовете на трезвеещите, или в малка част от случаите  - с помощта на професионални терапевти или психолози.

     От тази гледна точка специализираното лечение (напр. психотерапевтичното и психиатричното), което се използва при разстройство на личността, на практика не е необходимо за трезвеещите алкохолици. Те започват в трезво състояние да изграждат разрушения си личен живот и в много от случаите постигат психическо, физическо и духовно здраве и обща хармония с околния свят на ниво, което излиза извън обикновените стандарти в тази област. Това не става автоматично, под влияние на самото отказване на алкохола. Спирането на пиенето обаче е абсолютно условие, без което трайната промяна на поведението, мисленето и функционирането в обществото на зависимия е невъзможно.

     Когато все пак това условие бъде изпълнено и започне систематична работа върху себе си (напр. в общността на АА с помощта на по-опитни алкохолици), алкохоликът има голям шанс да елиминира напълно „психопатичните” черти или по-скоро, в светлината на размишленията по-горе – психопатичното поведение. Промяната е възможна и я наблюдаваме при повечето наши пациенти, които успяват да стъпят на пътя на положителните промени, съпътстващи трезвеенето. Това обаче не означава, че спирането на пиенето и отказването от „психопатичните” схеми на поведение превръща веднага трезвеещия алкохолик  в зрял човек, тоест „зряла личност”. Формирането на личностна зрялост е продължителен процес, който трае през целия живот. Алпорт (1955) е предложил 6 съществени компоненти на зрялата личност, към които и трезвеещият алкохолик трябва да се стреми:

     1. Разширяване на собствения „аз”, излизане „отвъд себе си” – отвъд границите на тясната активност, съсредоточена върху собствените копнежи и стремежи. Това обхваща и творческо участие в работата, въпросите на общността, развиването на интереси или хоби.

     2. Положителна нагласа спрямо другите в две отношения:

 - съчувствие (способност за толериране на разликите),

 - интимност (способност за проявяване на нежност).

     3. Емоционална безопасност, състояща се в това, че даденият човек усеща себе си по адекватен начин и се възприема така, че без особени трудности понася фрустриращи ситуации или своите собствени липси. Той преживява собствените емоционални състояния по начин, който не пречи на другите. Изразява мнения и чувства, засягащи други хора, без да се страхува, че ги деформира със собствената си емоционалност.

     4. Реалистично възприемане на обкръжението, което означава, че умее да разрешава собствените проблеми, а също и че се стреми към съществени и реалистични цели.

     5. Способност за самообективизиране, тоест притежава поглед върху себе си и чувство за дистанцираност и хумор.

     6. Има интегрираща житейска философия, която му дава оценъчна ориентация, благодарение на което животът придобива смисъл.

     Терапията, опираща се на груповата работа, подготвя развитието на подобна личност, характеризираща се с гореспоменатите компоненти. След това е необходимо продължение със собствени сили. Всъщност не съвсем със „собствени сили”, а с подкрепата на общност от хора, които са готови да си помагат взаимно в по-нататъшното учене на трезв живот. Една такава общност със сигурност са Анонимните алкохолици.

Ролята на алкохола 

     Нека се спрем на няколко съществени въпроса за ролята на алкохола в психическата деструкция на човека:

   1. Дали спорадичното, а дори и еднократно напиване, може веднага да доведе до типично психопатично поведение? 

     Дори и без подробни научни изследвания ще отговорим на този въпрос утвърдително. Нека вземем за пример побоите, грабежите, скандалите, та дори и убийствата, извършвани под въздействието на алкохола, или нарушаването на моралните, обществените или законовите норми от млади хора, които все още категорично не са зависими от алкохол, но пият неблагоразумно и безотговорно. Напиването до загуба на контрол върху собствените реакции е потенциално открехване на вратата пред психопатичното поведение. Алкохолът действа така, че когато се употребява в прекалени количества, „отнема разума”, волята, достойнството, премахва спирачките, като ни кара да забравим дори най-скъпите и важни принципи и норми. Това е резултат от силното токсично въздействие на алкохола върху централната нервна система, по-специално върху мозъка и особено върху най-висшите функции на мозъчната кора. За щастие, при хората, които не са зависими, подобни еднократни ексцесии завършват предимно с опомняне и вадене на изводи за в бъдеще. Психопат не се става от един инцидент. Психопатията не е статично състояние, а – както по-голямата част от психологичния опит на човека – може да се разглежда като процес. За човек, който има съвест, а следователно и способност да чувства вина, срам и покаяние, дори и най-психопатичният епизод може да се превърне в добър урок за избягване на алкохола в прекалени количества. Така става при по-голямата част от случаите. В края на краищата, алкохолиците наброяват не повече от десетина процента от обществото, а в някои групи дори по-малко.

   2. Може ли неумереното пиянство да предизвика психическа деструкция под формата на симптоми на психопатия? 

     Дъготрайното и неумерено пиянство общо взето води до зависимост. Тази зависимост може да е своеобразна и в отделните случаи да протича по специфичен начин като „алкохолизъм с възможност за запазване на малко по-голям контрол за малко по-дълги периоди от време”. Тези прекъсвания обикновено служат за оправдание, че даденият човек не е „напълно зависим”. От гледна точка на здравословните и обществените последствия подобен пиянски начин на живот по нищо не се различава от клинично диагностицирания алкохолизъм с всичките му симптоми и в този смисъл ще бъде свързван общо взето с все по-голям брой симптоми от списъка на психопатията.

   3. Дали всеки алкохолик с постепенното засилване на порока придобива чертите на „психопат”? 

     Да. Всеки алкохолик, както и отявленият „пияница” от предната точка 2 придобива чертите на психопат вследствие на дълготрайната злоупотреба с алкохол. Би трябвало по-скоро да кажем, че „започва да се държи все повече като психопат”. Единственото, което го отличава от класическия психопат от класификацията на PCLили на Пинел, е съвестта. Алкохоликът пие все повече и поради това, че иска да заглуши угризенията на съвестта и чувството за вина, които го сполитат вследствие на собственото му поведение под въздействието на алкохола. Това е онзи омагьосан кръг, от който е толкова трудно да бъде откъснат алкохоликът. Колкото по-лошо живее, толкова повече трябва да пие, за да не усеща срама и страданията, а колкото повече пие, толкова по-лошо живее и повече се срамува. Затвореният в този кръг човек може да изглежда като пример на класически психопат. Същевременно психопатът по дефиниция няма дилеми, съмнения, опасения, чувство за вина нито угризения на съвестта. Неговата психика в сферата на възвишените чувства в крайните случаи е съвършено неразвита, а при много от междинните случаи е в различна степен болна, защото е неспособна на положителни преживявания и вълнения, свързани с емпатични отношения с хората. Именно това му липсва – не интелигентност или положителни от гледна точка на общуването черти, образование или таланти; на психопата му липсва способността да чувства вина и срам. А алкохоликът като правило ги усеща в излишък. Затова пие.

   4. Може ли човек с чертите на психопат да стане алкохолик (зависим от алкохол)? 

     Точка 3 почти дава отговор на този въпрос. Не, на класическия психопат му е необходима бистрота на разума, за да може да манипулира и цинично да използва хората. Алкохолът би му пречил за това. Под въздействието дори на леко алкохолно помрачаване психопатът не би бил в състояние да скрои или осъществи своите сатанински замисли. Би се оплел в лъжите си, манипулирането на другите би било изпълнено с грешки, а тяхното използване би престанало да е възможно, защото ще е загубил тяхната симпатия. Психопатите си служат със своите външни положителни черти на личността за експлоататорски цели. Тези външни положителни черти могат лесно да бъдат изгубени в очите на хората по време на пиянски ексцесии, в резултат на агресивно поведение или забравяне на собствените задължения. Пияният психопат в семейния живот би загубил доверието на близките си, а психопатът с престъпни наклонности би могъл лесно да бъде заловен по време на своите убийства, изнасилвания, грабежи или измами. Алкохолът по-скоро притъпява рефлекса и бистротата на мисленето, отколкото ги изостря. За да бъде психопатът умел – а психопатът по принцип иска да бъде умел в своите злонамерени манипулации – трезвеността е задължително условие.