Да лекуваш, не да наказваш

     Всичко започна от телефона, който вдигнах по време на едно от първите си дежурства в клиниката Airport Mariana,аналог на нашите консултативни центрове за психическо здраве, в южната част на Лос Анджелес, където работех от една година.

     - Тук е клиниката, дежурният терапевт. С какво мога да ви помогна?

     - Искам да запиша една наша работничка, Бренда Х, за консултация. По моя преценка тя се нуждае от помощта на психолог. Госпожица, на двадесет и четири години, от две години изпълнява отговорна функция в отдела за заеми в нашата банка и от професионална гледна точка много я ценим. Отношенията й със сътрудниците обаче не са от най-добрите, особено от няколко месеца. Напоследък съм говорил с нея неколкократно и накрая ми призна, че има много проблеми, съгласи се и да дойде при вас за съвет.

     - Ориентирате ли се какви са й проблемите?

     - Не особено. Макар че имам някои подозрения. Наведе ме на тях нейната непрекъсната раздразнителност и обидчивост. Няколко пъти почувствах, че мирише на алкохол, когато се връща от обедната почивка. Тя смята, че преувеличавам. Много е възможно, но затова още повече държа на вашето професионално мнение. Ако става въпрос за сметките за визитата, моля да ни ги изпратите на адреса.

     Той си каза фамилията, името и адреса на банката и обясни кой е.

     Като професионален социален работник с лиценз на съветник той представлява програмата за защита на наемните работници в една от най-големите кредитни институции на западното крайбрежие на САЩ.

     Програмата за защита на наемните работници (EAP– Employee Assistance Program) има почти тридесетгодишна история и, както твърдят привържениците на програмата, голямо бъдеще.

     Още през петдесетте години американските социолози се заинтересоват от статистиката за отсъствията от работа и инцидентите в работа в няколко промишлени отрасъла – главно в добивната промишленост и автомобилостроенето – и започват да свързват тези данни с общите изследвания, отнасящи се за употребата на алкохол и нарастващата наркомания. Не след дълго няколко големи предприятия експериментално назначават counselоr-и, чиято задача е да помагат на работниците и да откриват, а после и да възпират алкохолната болест или наркоманията. Това най-често са хора, които сами поддържат трезвеност благодарение на групите Анонимните алкохолици.

     Днес корпорациите, компаниите, банките, авиокомпаниите и други институции наемат в службите на ЕАР също така и много психолози или хора с лицензи за инструктори по терапия на зависимостите. Лицензите могат да бъдат изкарани в някои факултети по психология след преминаването на подходяща практика.

     Бренда Х стана моя пациентка почти три месеца работихме сериозно върху намирането на решение на нейните проблеми. Приложих метод, основаващ се на обединяването на безусловното приемане и доброжелателното търпение с интензивното обучение на тема перфидността на зависимостите, които в началото изглеждат като следствие на всякакви жизнени несгоди, докато по същество имат най-тривиална причина.

     Именно благодарение на Бренда, а по-скоро благодарение на нейния опекун от ЕАР, с който поддържах постоянен контакт, научих много за различните форми на дейност на програмата за защита на наемните работници в САЩ.

     От петдесетте години идеята за институционализираната грижа за психическото здраве и емоционалния комфорт на работниците е преминала през много етапи на развитие, всеки от които е допринесъл за усъвършенстването на модела на ЕАР. Но, както става в Америка с почти всичко, не възниква един модел, а компилация. ЕАР може да бъде интегрална част от предприятието (в случая с здравната служба на предприятието) или да съществува независимо като агенция, осигуряваща платени услуги на разни институции. Двигател на развитието на дейността на ЕАР е икономическата сметка.

     Изследванията, проведени през 1981 г., показват, че годишно загубите, понесени от единадесет промишлени отрасъла само поради зависимости (главно злоупотреба с алкохол) достигат 16,4 млрд долара. По други изчисления от тридесет и три до четиридесет процента от бюджета на много предприятия поглъщат разходите за лечение на симптоми, които са пряко следствие от болести, предизвикани от зависимости, засягащи преди всичко черния дроб, панкреаса, дихателните пътища и кръвоносната система или такива, предизвикващи алергия, неврози, а дори и психози. Лечението на алкохолизма в напреднала степен е много скъпо (28-дневното лечение в САЩ струва от пет до двадесет и пет хиляди долара на човек). Следователно нищо чудно, че работодателят държи на снижаване на себестойността, държи и на повишаване на производителността на труда. Така че простата сметка способства за разработването на начини за ранно разпознаване на зависимостите.

     По този начин е мислел и този съветник на банката, като насочва Бренда към консултативния център. Поставянето на диагнозата е било доста лесно. Много по-трудно е било на пациентката да се съгласи с нея. Няма да забравя срещата ни, на която Бренда, малко след като влезе в кабинета се разплака и каза: “Може би наистина алкохолът да ме управлява, а не аз него… Вчера след работа отново сама изпих вкъщи половин бутилка. И ми стана хубаво, струваше ми се, че това, което говореше за алкохолизма, не се отнася за мен. Какво да правя? Ще се побъркам. Страхувам се, че сама няма да мога да се справя”. Погалих я по ръката и вдигнах телефона.

     На другия ден Бренда започна лечение в център със символичното название REPAIR (също като ремонт) – пълното название е Rehabilitation Program for Alcoholics Interested in Recovery (Рехабилитационна програма за алкохолици, желаещи да оздравеят). За съществуването на центъра бях разбрала предварително, без още да зная как ще протече работата ми с Бренда. За всеки случай имах и телефоните на някои центрове, провеждащи затворено лечение с различна степен на интензивност. Все пак от гледна точка на възрастта, доста кратката история на болестта, условията на живот на Бренда и характера на нейната работа в крайна сметка най-благоприятна ми се стори програмата на REPAIR. След това разговарях неколкократно с Бренда по телефона и ентусиазмът, с който ми разказваше за лечението си, ме заинтригува.

     За методите и принципа на действие на тази програма ми разказа директорът на REPAIRдоктор Майкъл Р. Топ. Ние се срещнахме в клиниката му на булевард Сепулведа, в малка стаичка, където седнах с магнетофона си на единствения стол, а той разстла от страни документите и седна на ръба на бюрото.

     Доктор Топ ми каза между другото, че такива пациенти като Бренда – насочени от други клиники, има относително малко и шеговито спомена за силната конкуренция между “помагачите”. Повечето пациенти ги насочват към него направо консултативните центрове на ЕАР от различните предприятия в Лос Анджелес. Изясни ми процедурата с пример за компанията Хюс Иъркрафт, работодател на почти тридесет хиляди човека, т.е. повече от населението на целия квартал Ел Сегундо, където е седалището на Хюс.

     Колективът на службата за защита на наемните работници в Хюс се състои от шест човека. Координаторът и сътрудниците му между другото водят сред работниците и разяснителна дейност на тема зависимостите по радиовъзела, пресата на компанията, листовки и разговори в работническия клуб. Отделят много внимание на алкохолизма – говорят не само за симптомите на алкохолизма в различните фази на развитие на болестта, а преди всичко за това, че на местоработата има хора, които ще помогнат в лечението на всеки, който отиде при тях, като запазят пълна дискретност. Ако някой от ръководителите има подозрения към подчинения си, може също да препоръча консултация при социалния работник. При този вид намеса дискретността също е задължителна както от страна на ръководството на компанията, така и от страна на службата за защита на правата на работниците.

      Целта на намесата не е наказанието за това, че някой е болен, а оказването на помощ за възстановяване на здравето. В Америка отдавна са престанали да наказват за алкохолизъм, той се лекува – каза доктор Топ и добави, че работникът може да бъде уволнен от работа за пиянство, но не и за това, че иска да се лекува.

      На въпроса кой плаща за лечението в клиниката на REPAIR, доктор Топ добави, че в случая на Хюс Иъркрафт плаща компанията от специални фондове, които ежегодно се предназначават от управителния съвет за защита на здравето на колектива. Преди години в повечето от щатите влязъл в сила закон, задължаващ застрахователните компании да покриват поне осемдесет процента от стойността на лечението на зависимостите; някои от застрахователите покриват и сто процента.

     Ами хубаво, от финансова гледна точка това изглежда прекрасно, помислих си аз. Но, помнейки тримесечната си борба със собствената си пациентка, знам, че най-трудно е да склониш алкохолика или наркомана да признае безсилието си спрямо порока. Преди това да настъпи, всеки, страдащ от зависимост, се опитва да убеди себе си и другите, че такъв проблем въобще не съществува.

     - Как се справят с това консултантите от ЕАР в повече или по-малко незадължителните си контакти с работниците по местоработата им?

     - Да се замислим за механизма на тази съпротива, наричана понякога лицемерие или самозаблуждение – отговаря д-р Топ. – Човек отрича най-силно пред близките си, малко по-слабо пред началниците и ръководителите си и най-слабо пред тези, които не контролират, а се грижат, не осъждат, а помагат, не принуждават, а съветват. Такава задача имат координаторите от службата за защита на работниците.

     Често консултативните пунктове на ЕАР са извън терена на предприятието, на неутрална територия, което автоматично повишава гаранцията за дискретност относно всички съвети, дадени на работниците.

     Идва значи някой при тях и казва: “Струва ми се, че пия много” или “Всичките си пари харча за кокаин”. Доверява също, че във връзка с това има много неприятности вкъщи или на работата си, че се чувства отвратително и се чуди какво да прави. Консултантът го изслушва, задава въпроси, поставя диагноза и накрая препоръчва такава форма на помощ, която му се струва най-подходяща. После остава в контакт със заведението, към което е насочил този човек, за да следи по-нататъшната му съдба и да бди за протичането на лечението му. По принцип консултантите от ЕАР не провеждат сами терапията; ролята им най-често се ограничава до специализирана намеса в кризисните ситуации, разпознаването на проблема и намирането на подходящо заведение, на което поверяват подопечните си.

     В случая с Бренда консултантът от ЕАР за нейната банка беше избрал най-напред моята клиника, която като ефект стана междинен етап. След поставянето на диагнозата избрахме за Бренда подходящо лечение в програмата на REPAIR, където за нея се погрижиха специалисти, занимаващи се с алкохолната зависимост.

     Доктор Топ спомена също и за разликата между откритото лечение на зависимостта и лечението в закрито заведение.

     - Участниците в откритите, амбулаторни програми обикновено минават без отпуска по болест, докато пребиваването в болница означава неколкоседмично отсъствие, което увеличава разходите на предприятието.

     Много важен също е и психологичния аспект, свързан с лечението в консултативния център. Болният, който се връща към трезвеността и се учи на нея без пълното откъсване от живота, по принцип има по-висока самооценка, по-голямо самоуважение и по-дълбоко чувство за собственото си достойнство. А тези елементи, както е известно са изключително важни както по време на възвръщането на физическото, така и на психическото здраве. Идеята за откритото лечение на зависимостта откликва на нуждите на тези хора, които не се нуждаят от хоспитализация. В болницата пациентът отива тогава, когато е наистина физически или психически болен, изпаднал е в тежка депресия или изисква детоксикация. Вторият вид пациенти са тези, чието ежедневие е обхванато от такъв хаос, че те трябва да отидат на място, което поне минимално да ги стабилизира, за да могат изобщо да оценят разликата между трезвеността и пиянството.

     Тези две групи пациенти трябва да бъдат хоспитализирани.

     - Двете групи, по моя преценка – продължава доктор Топ, – са около двадесет процента от всички зависими, които се съгласяват на лечение. На всички останали може да се помогне толкова ефективно, а понякога и по-добре в отворената система. Лечението в клиниките трае значително по-дълго; например програмата на REPAIR– година, докато пребиваването на пациента в центъра – четири седмици.

     Доктор Топ смята, че при лечението най-важно е да се убеди зависимия – алкохолика, наркомана или дори този, който намира успокоение в преяждането – че в своето автодеструктивно поведение той не е изключение. Най-новите знания за зависимостите говорят за “боледуваща система” – системата на цялото семейство. За да има ефект, лечението трябва да обхване всички хора, свързани с пациента.Разбира се, в много случаи това е трудно за реализиране, например трудно е да се обхванат от терапията малките деца, макар че в Америка се работи върху това.

     Прогресът на лечението на алкохолика в огромна степен зависи от терапията на цялото семейство. В клиниките на REPAIRтя се прилага успоредно с лечението на пациента в течение на цялата година.

     - Имаме много време, така че се стараем да удължим периода на някои терапевтични форми – казва доктор Топ. Имаме също и по-добри условия отколкото в болницата за продължително наблюдение на пациента и ефективно можем да предотвратим рецидива на болестта или да се намесим в случай на провал. При нас справянето с изкушението за повторно напиване е интегрална част от ежедневната програма. Около половината пациенти в заведенията за зависими са застрашени от рецидив по време на първата година на трезвеност – такава е статистиката. И тъй като REPAIRпредлага дългосрочна програма за лечение, е осигурена намеса в критичните ситуации.

      Срещнах Бренда след половин година. Поговорихме си малко.

     - Знаеш ли – сподели тя – тогава изобщо не можех да го кажа, но бях много ядосана на себе си. Що за психолог е тази, мислех си, като не може да ми намери лекарство, някакви хапчета или поне съвет за моите фрустрации, за чувството ми за безсмисленост, за неприязънта ми към хората и към себе си, за липсата ми на постоянство и мотивация за каквото и да било? Помниш ли как ти казах, че дори жилището си с месеци не можех да почиствам. Сега съм ти благодарна, че ме изпрати в REPAIRи в АА. Днес знам, че пиех не за това, че имах неприятности, а имах неприятности, защото пиех. Вече имам по-малко проблеми. А заради тези, които ми останаха, ще дойда при теб след една или две години, когато ще бъда още по-трезва.