ДЕН ПЪРВИ, СРЯДА

   Целия ден чувстваше непреодолима сънливост. Стана в 5:45, никога не беше ставал толкова рано. Закуската беше в 6:30. Всеки отиваше до масата и си избираше каквото иска. Яйца, приготвени по няколко начина: на очи, варени, бъркани - с шунка, с бекон или с наденица. Десетина вида мюсли, различни плодове, сокове, три вида мляко: маслено, полумаслено и безмаслено, кафе, много видове чай - натурален и билков. На един лист трябваше да напише името си и избраната гореща храна, която по-късно му носеха на масата пациентите келнери. В. помни колко трудно му беше да направи избор; поръча всичко, което можеше, въпреки че не беше гладен.

   В 8:15 се събраха в лекционната зала, която събираше около седемдесет стола, пациентите бяха шестдесет. На стените висяха две картонени табла: на едното бяха написани „ 12-те стъпки", а на другото „12-те традиции" на АА. Над сцената висеше портрет на основателя на Фермата.

   В. знаеше, че „стъпките" и „традициите" бяха написани от първите анонимни алкохолици пет години след възникването на движението през 1935 година. В „стъпките" те бяха записали това, което бяха правили и благодарение на което бяха успели да поддържат трезвеността си. Поради това „стъпките" са формулирани в първо лице единствено число и в минало време. Основателите на АА говореха по този начин към другите: „Виж какво ни помогна. Ако искаш, можеш да изпробваш същото. Може и на теб да ти помогне". И ако „12-те стъпки" се отнасяха към съдържанието на програмата за оздравяване на алкохолиците, то „ 12-те традиции", от своя страна, засягаха самите принципи на функциониране на общността на АА.

   Лекцията започна с въпроса има ли някой нов. В. едва произнесе думите: „Казвам се В.". Отговори му хладно мълчание. Тогава добави: „Имам проблем с алкохола". И получи аплодисменти. Това го окуражи и той каза, че е от Полша. Получи още по-силни аплодисменти. После ставаха различни хора и говореха неразбираеми за В. неща: „Казвам се Клаудия и съм алкохоличка. Искам да ви кажа, че съм наред." Аплодисменти. Или: „Казвам се Робърт и съм алкохолик. Не съм дошъл тук, защото съм лош и трябва да стана добър, а защото съм болен и трябва да оздравея." Или: „Казвам се Рик и не трябва да се срамувам от своите емоции. Обичам ви всички. Себе си също обичам." Всички получиха аплодисменти.

   После започна да говори възрастен господин с каубойска шапка. Тема на лекцията беше анализ на последните три от „12-те стъпки". В. не разбра нищо от това, още повече че старият господин говори много за бога, но не за определен бог, а за някакъв, „какъвто всеки го разбира". От двадесет и пет години В. нямаше нужда да разбира Бог, така че през едното му ухо влезе, от другото излезе. Само забеляза, че лекторът говори остроумно и интересно. И също, че в това, което говореше, нямаше никаква теория, а само факти и примери от живота. Запомни фрагмента, който се отнасяше за посвещаването на времето на семейството и децата: „Когато пиех, нямах време за тях. Сега ходя на сбирките на АА и продължавам да нямам време. Но трябва да намеря." В. също често имаше угризения на съвестта, че няма време за семейството си.

   След лекцията имаше свободно време за индивидуална работа. Но още в 9:15 Уорън обяви събиране на група 1. Във Фермата имаше шест терапевтични групи, горе-долу по десет човека във всяка. Когато едни участници излизаха от групата след завършването на лечението, на тяхно място идваха нови и като ефект във всяка група имаше хора с различен стаж във Фермата. В група 1 Кен беше от двадесет и шест дена и след два дена трябваше да се връща вкъщи. Уорън и Лиз също бяха пред излизане. Мери имаше зад себе си над двадесет дни лечение. Ерик, Джак и Хелън бяха горе-долу преполовили пребиваването си, а Рик се оказа този непиещ от тринадесет години пациент, когото предния ден шофьорът беше докарал.

   Уорън организира събранието, защото смяташе, че Джак и Ерик имат прекалено силно его и не искат да си признаят, че са безсилни пред алкохола. В. не знаеше за какво говорят: винаги беше предполагал, че трябва да имаш силна воля, особено спрямо алкохола, а тук още от първия ден няколко пъти чу съвета да „убие своето его" и да забрави за силната воля. В началото на сбирката Кен помоли В. да се представи. В. каза за плановете си да напише книга и за това, че иска да подсили волята си преди завръщането си в Полша. Впрочем не помни какво точно каза, но описвайки вечерта в дневника си тези изказвания, дописа с друг цвят: „глупости". После поред разказваха: Джак за своето семейство, Ерик за първото си момиче и Адам за собствените си слабости.

   В 11:45 беше обядът. Най-напред трябваше да се наредят на опашката пред бюфета, откъдето можеха да си избират най-различни салати и супа, а после келнерките и келнерите - пациенти – разнасяха студени и топли сандвичи. Столовата беше чиста, масите – красиво подредени, а храната - прекрасна. В. си помисли, че каквото и да се случва, тук ще си похапва солидно. След обяда си подремна, но това му помогна малко - продължаваше да се чувства сънен.

   В понеделниците, средите и четвъртъците в един и половина имаше групови занятия с терапевт, наричан във Фермата counselor*. Освен това групата задължително се събираше сама, без терапевт, в неделя, в шест и половина вечерта. Допълнително всеки пациент имаше право да събере своята група, когато смяташе, че му е необходимо. Повечето пациенти злоупотребяваха с това право. В. беше измъчен от непрекъснатите събрания, защото нямаше и миг спокойствие да се замисли над това, което вижда около себе си, нямаше дори време да си води старателно бележките.

          *Съветник (Бел. на прев.)

   Терапевтка на група 1 беше Линда, пълна жена около шестдесетте, с кръгло лице, покрито с бръчки. Твърда, остра във въпросите си, от първото изречение ставаше ясно, че мисли много прецизно.

В началото попита В. какъв е.

- Писател - отговори той.

- Но май не си дошъл тук, защото имаш проблеми с пиенето?

- О, извинявайте, забравих. Имам проблеми с алкохола.

- Какво означава това?

- Мисля, че може и да съм алкохолик.

- Може или си?

- Не знам. Май дойдох тук именно да се убедя в това.

       - Засега ще оставим това. Но не искаш да имаш проблеми с алкохола. Така че ако забравиш за алкохола и за това, че си писател, какъв си?

   В. не знаеше. Никой никога не му беше задавал такъв въпрос. Той също не беше си го задавал. След известно мълчание Линда каза:

       - Не знаеш. Това също ще го оставим. Ще имаш много време да търсиш отговор на това.

Обърна се към Ерик:

       - А ти какво имаше да приготвиш за днес? Историята на пиенето си?