В. изведнъж се почувства изоставен, сякаш увиснал в безвъздушно пространство. Искаше да продължи темата, да разбере какъв е, а може би само да разговаря, защото винаги, когато говореше, се чувстваше по-сигурно, отколкото когато просто пиеше. Така че когато Ерик още в самото начало каза, че алкохолизмът е болест, защото води до смъртта, В. го прекъсна с въпроса дали пушенето също е болест, щом като също води до смъртта. Ерик отговори, че пушенето не е болест, но ракът е болест.

   По какво се различава в такъв случай алкохолизмът от пушенето? Съгласен съм, че това е болест, но май не само поради това,че води до смъртта - направи извод В., горд със своето разбиране.

Линда дори не го погледна.

       - Дали тази интелектуална дискусия води до нещо? - попита тя групата. Никой не потвърди. - Тогава защо не го прекъснете, та това е загуба на вашето време.

   Ерик, тридесетгодишен, добре сложен негър, разказа историята на пиенето си. Когато каза, че е пиел в армията, защото всички там пиели, Линда отново го прекъсна:

       -Ти трябва да говориш за себе си, а не за другите, за това как алкохолът ти е пречил в живота, а не за това защо си пиел.

       - А ти пиеше ли, когато се раждаха твоите деца? - обърна се тя към Адам. Пиел. Днес има проблем. Баща му, също яко пиещ, не приема това, че синът му смята себе си за алкохолик. Адам не може да понесе критиките и порицанията от страна на баща си.

       - А когато пиеше, можеше ли да имаш правилно отношение към децата си? - попита Линда.

-  Не.

- Баща ти пие ли?

- Да.

- Тогава защо очакваш от него невъзможни неща?
Адам разбира това, но му е трудно да се примири.

   Сега Бил. Има трудност с говоренето, много заеква. Говори за жена си. Когато преди осем месеца престанал да пие, се разделил с нея. После искал да се върне, но тя не го искала. Продължава да й е бесен. Не иска дори и да мисли за връщане вкъщи; иска да не пие и да бъде трезвен за себе си, а не за жена си.

       - Май лъжеш, защото именно тя дойде чак тук с цветя – казва Кен.

- Не искам да мисля за това - тихо мълви Бил.

   Лиз. Младо момиче, което не знае дали трябва да се върне на работа, или не. В работата се пие много. Лиз не забелязва това нито свързаните с него заплахи. Във всеки момент си противоречи. Много е импулсивна. Когато другите я питат нещо, веднага възприема кавгаджийска интонация. Линда не реагира. Накрая само казва, че се страхува за Лиз.

   В. забеляза, че при всички мъже, които са говорили за себе си, алкохолът е бил тясно свързан с отношенията с жените. С търсенето на топлина, с любовта, а също и със страховете, свързани с това.

   След ранната вечеря в 5:15 Уорън отново събира групата, защото Лиз се е обидила на Линда и иска да си ходи - пет дена преди завършването на лечението. Кен, Уорън и Мери обясняват, че нейните изказвания били неясни, а Линда само изразила загриженост за нейното здраве, и Лиз остава. Бил казва, че е решил да напише картичка до жена си. Някой го съветва най-напред да я прочете на групата. Хелън казва, че самата тя е написала преди няколко дена писмо на брат си, който е починал преди тринадесет години. „Беше за мен като баща. Едва сега ще мога да отида на гроба му с цветя, а не със сълзи."

   В седем вечерта е поредната лекция за цялата общност. Темата е за любовта. Любовта като развитие, а по-точно - като развитие на двама души. „Обичам някого, защото с него се развивам или искам да се развивам". В. не може да нагоди това към своите преживявания и разсъждения. За него любовта е имала две измерения: секс, тоест завладяването на жената, и самопожертвование за другия човек. От тези, които са го обичали, е можел да очаква повече, отколкото от другите. После се проведе разговор за любовта като отговорност, но това В. вече не го слушаше, защото заспа. След лекцията се измъкна от прегръдките, които присъстващите си даряваха взаимно, отиде в стаята си и падна като труп на леглото.

   На следващия ден рано сутринта записа в дневника си, при описанието на събранието на групата във връзка с Линда:

   Основното, за което тук става въпрос, е промяната на възгледа за фактите така, че: 1/ да забележиш колко проблеми е причинил алкохолът; 2/ да признаеш, че си безсилен пред пиянството. При мен проблемите са очевидни, а и в допълнение черният дроб. А безсилието: като че ли неговата проява беше началото на пиенето ми ни в клин, ни в ръкав през март във Вашингтон. Е, и после запоят през април. Въпрос: Какво се крие в това? Защо попаднах в този запой? Защо започвах да пия?

Другото наблюдение се отнасяше за него самия.

   До днес си мислех, че моят живот е работа, прекъсвана от периоди на пиянство. Но нали мога да видя живота си и като пиянство, понякога прекъсвано от периоди на работа.

В края на бележката за целия ден записа на какво се е научил:

1. Въпрос на възприемане.

2. Мисленето трябва да води до нещо.

3. Признаване на безсилието пред алкохола.

        4. Ролята на семейството и връзките с друг човек, любовта.
   
Моят проблем е връзката с другите. Страховете, любовта и сексът.

   Другият човек. Чакането на телефона. Ревността.