ДЕН  ТРЕТИ,   ПЕТЪК

   Всеки петък сутрин вместо лекция имаше събиране на контролните групи. Ан обясни с какво тази група се различава от терапевтичната.В контролната група се намират всички пациети, приети предната седмица. Те са в различни терапевтични групи, заедно с пациенти с по-дълъг стаж, и там се върши основната работа. Докато в контролната група споделят с хора, които са в подобна точка на терапията, своите трудности и напредък. В това им помага наблюдаващият терапевт. Тук пациентите се подготвят за разглеждане на отделните стъпки, тук се обсъждат и проблемите, свързани със самото протичане и организацияна лечението. Мониторът утвърждава също и окончателния план на лечението и контролира неговото осъществяване.

   В. беше доволен от такова разпределение на ролите. Ан будеше доверие, от нея се излъчваше топлина и доброжелателност. На него мусе искаше да решава своите проблеми с нея, а не с Линда, от която от първия момент се страхуваше и не обичаше. Зарадва се, още повече, че имаше проблем за решаване.

   Известно време преди идването си от Ню Йорк получи от Полша коректурите на своята книга. Не ги завърши навреме, защото пишеше нещо друго. Така че ги взе със себе си във Фермата, като разчиташе, че ще ги направи в свободното си време. Тук се оказа, че няма свободно време и трябва да се освободи от занятия за два дена, за да прочете над триста страници. Попита Ан дали може да направи това през уикенда, когато няма терапевтична група. Ан му отказа. Каза, че се изисква пълна концентрация върху лечнието, затова няма телевизия и дори радио. Освен това всеки пациент е необходим в своята групана останалите. В допълнение всяко излизане от лечението може дапредизвика неуспех. Това не убеди В., та нали той беше по-лек случай.Затова пък Ан очевидно не си даваше сметка колко важно е да изпрати коректурите навреме. Обясни й за издателския процес в Полша, за огромните разходи на олово, за това, че това е книгата на живота му. Ан, без да разбира нищо, реши, че той трябва да отложи всичко това седна седмица, за следващия уикенд.

   Ядосан, той дрема до обяд. След обяда събра своята група и каза, че за съжаление трябва да замине, защото Ан не му позволява да направи коректурите. Повтори това, което обясни и на Ан. С групата му беше по-лесно. Решиха да направи коректурите в неделя и да каже на Ан, че това е мнението на групата. Остана.

   В един и половина трябваше да довърши вчерашния си разговор със Сюзън. Тя погледна в бележкника си и попита В. как е станало така, че той изобщо е решил да спре да пие. Когато отговори, че вече му е дошло до гуша, а освен това лекарят го е уплашил с цироза, Сюзън го помоли да опише това подробно.

   Това се случи през април във Вашингтон. Два дена след последното му напиване го сполетя простуда или нещо подобно. Болки в костите, умора, май имаше и температура. Беше събота и не можа да намери лекар. Обади се на един свой приятел и го попита дали не познава някого. След един час му се обади по телефона доктор Франк. Зададе му няколко въпроса и каза, че е поръчал за В. лекарство, което може да вземе в близката аптека. Каза му да отиде в понеделник за изследване на кръвта и урината. „Когато резултатите станат готови, ще дойдете при мен." След малко добави: „Аха, и ви моля дотогава да не пиете алкохол."

   В. дори и не мислеше за това. Току-що беше излязъл от запой и главата му още не се беше оправила. В добавка беше пристигнало и семейството му и той беше решил да се пази. Освен това имаше и страшно много работа, която беше зарязал по време на пиенето си. Лекарството му помогна дотолкова, че на следващия ден отиде на сватбата на приятеля си. Съгласно препоръките на лекаря не пи нищо и беше горд със себе си. В понеделник направи изследванията и разбра, че доктор Франк му е определил час в сряда, в три следобед.

   В сряда на обяд всички заедно отидоха на гости у познати. Пекоха в градината наденица, пържиха хамбургери. Имаше вино и бира. В. се чувстваше много no-добре и му се допи студена бира. Една студена бира с горещ кренвирш. Обаче се съобрази със забраната на доктор Франк. В два и половина помоли Том да му остави една бира в хладилника - „ще я изпие, като се върне" - и отиде при лекаря.

   Доктор Франк беше слаб, представителен мъж малко след четиридесетте. Много симпатичен, веднага установиха контакт. В началото го попита за ситуацията в Полша. В. се увлече в много дълги обяснения. Лекарят го слушаше с интерес. След около половинчасов необвързващ разговор той се наведе над документите, лежащи на бюрото му.

       -Тук са вашите резултати - каза лекарят. - Отлични са. Вие сте много здрав. Поздравявам ви.

- Така ли? - зарадва се недоверчиво В.

       - Да. Всичко е в нормата, дори и no-добре от много хора на ваша възраст. Невероятно. Жалко само, че след две години ще умрете.

- Как така? Защо?

       - Нищо специално, черният дроб. Всичките ви изследвания са наред, но направихме специален тест за цироза. Ето го, виждате ли? - Показа му един от документите. - Нормата е от нула до четиридесет, а вие имате сто и дванадесет. С тези темпове това ще продължи около две години. Черен дроб още не се присажда. А впрочем, дори да се присажда, струва ми се, че скоро се връщате в Полша, а там май е трудно да се намери някой със здрав черен дроб - пошегува се той.

   В. дори не се и замисли над уместността на тази шега. Не помни добре какво чувстваше. Може би нищо. Като че ли отчаяние. Струваше му се, че приема думите на доктора като нещо естествено, дори очаквано.

       - Какво да се прави - каза. - Щом като е така, нищо не може да се направи.

       - Не е задължително - усмихна се доктор Франк. – Черният дроб може и сам да регенерира. Само трябва да му се помогне.

   В. предчувстваше нещо неприятно, но същевременно усети как у него се възвръща желанието за живот и волята за борба.

       - Имам идея - каза той. - Аз много обичам разни люти подправки. Може би не трябва да ги ям?

- Може да ядете всичко, абсолютно всичко.

- Тогава как да помогна на черния си дроб?

- Да престанете да пиете. Само това.

     Във въображението си видя двора на Том, огнището, очакващата го студена бира и почувства, че сякаш губи нещо много ценно.

       - Какво означава „да престана да пия"? - не се предаваше В.- Достатъчно ли е да не пия няколко седмици, или да не пия твърд алкохол? Защото мисля, че от време на време мога да изпивам по една бира.