В. излезе от тази среща с повдигнат дух. Няколко месеца изобщоне пи, но после започна отново. Още преди девет години пиеше – с цялото си самоодобрение. Друг път също така искрено разказа за себе си на Джим по време на тяхната първа среща в Ню Йорк през април. Когато стигна до поводите за пиенето, Джим го прекъсна и каза да не лъже. Объркан, В. отговори, че изобщо не лъже. „Знам - каза Джим.- Ти не ме заблуждаваш. Ти заблуждаваш себе си. А аз знам за това,защото също сам себе си по същия начин се самозаблуждавах. Едва преди шест години го забелязах."

   Сега В. разбра, че питаше защо пие не за да престане да пие, а за да продължи. Поради това впрочем като че ли тогава отидена лекар. Когато откри отговора, имаше повод отново да се напие.Започна да забелязва заблудите, състоящи се именно от тези поводи за пиене. Изглеждаше сякаш това е мониолитна и логична мисловна конструкция, опираща се обаче на фалшиви основи. Професорът по психиатрия гледаше постройката, архитектурата, добре положените и плътно свързани една с друга тухли, но не виждаше основите. Джим ги виждаше, защото по-рано сам трябваше да разкопае своите. В. започнада разбира защо непиещите алкохолици в АА могат да помогнат на тези, които сега са поискали да спрат пиенето.

   Вечерта мислеше за науката, с която се беше занимавал от много години. Знаеше, че научното мислене се състои в търсенето на причинните връзки, на задаването на въпроса „защо" и търсенето на отговори, започващи от „защото". Но сега се замисли дали този метод е сполучлив за опознаване на самия себе си. Спомни си петъчната лекция на Даяна на тема „четвъртата стъпка" и си помисли за двата различни начина за използване на разума. Ние го използваме за опознаване и преобразяване на външния свят - за да оцелеем или даживеем no-добре. Тук има изграден вътрешен корективен механизъм. Ако направим грешка, ще опознаем света лошо и в резултат няма да постигнем поставената цел. Използваме разума обаче и за това да имаме добро самочувствие. Измисляме си теорийки, за да обосновем своите желания, емоции, действия. Тук няма механизъм за обратна връзка, поради това може би са и заблужденията. Още веднъж си спомни своята „първа стъпка" във Фермата и Марк, който го критикува. Реши, че за да не се самозаблуждава, човек има нужда отдруг човек.

   В. си спомни и думите на баща си отпреди много години. Тогававече следваше, но продължаваше да живее с родителите си. Когато се връщаше сутрин, горе-долу сто метра от вкъщи изтрезняваше от страхо т баща си. Ловко прескачаше оградата, за да не буди портиерката, тихо отваряше вратата, събличаше се и лягаше да спи в стаята си, без да буди родителите. Веднъж в стаята на баща му лампата светеше. В. веднага се прибра в стаята си, но баща му го извика и каза: „Знаеш ли, не е толкова страшно, че ще се напиеш и ще развратничиш до безпаметност. Най-лошото е, че всичко ще си обясниш и докажеш логично." Сега В. почувства съжаление, че страхът му никога не му позволи да използва мъдростта и проницателността на баща си.

   Таз вечер нищо не записа в дневника си. Върна се единствено към вчерашните си бележки и във втора точка дописа с друг цвят:

   Трябва много да внимавам с това, защото в него има много вина, злоба и отричане от самия себе си. Но как да не бъдеш бесен на системата?