ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ, СРЯДА
Всички лекции във Фермата продължаваха не повече от половин час, защото толкова дълго можеше да издържи съсредоточаването на вниманието. После настъпваше също толкова продължителното,а понякога още по-продължително време за въпроси и дискусия. Именно от тази част на занятията събраните най-много усвояваха и запомняха. Този път бяха зададени страшно много въпроси. Например дали всички компулсии са трайни и дали винаги е задължително непрекъснато лечение. Да вземем пушенето на цигари; дали ако някой веднъж ги е отказал, после трябва непрекъснато да ги отказва? „Не трябва- отговори Франк. - Но не може да се върне към некомпулсивно пушене." Ерик попита по какво се различава алкохолизмът отдиабета, щом като и едното, и другото изисква непрекъснато лечение. „Диабетикът ходи на лекар и взема лекарства, но не се нуждае от групаза взаимопомощ, така като се нуждае от нея алкохоликът" – отговори Франк. Това е така, защото диабетът е болест на организма, която не се съпътства от психична мания, принуждаваща го да повтаря компулсивните действия.
Най-много въпроси засягаха, разбира се, пиенето и алкохолизма.Съществува ли нещо такова като некомпулсивно пиене? Разбира се. Тогава какви са симптомите на компулсивното? Например започването да се пие всекидневно по едно и също време. Или пиенето на алкохол преди да се отиде на гости, където също ще има алкохол.
Това обяснение учуди всички присъстващи. Защото всеки си пийваше за кураж преди излизане. Франк отговори с въпрос: „Ак ато отивате на ресторант, също ли хапвате?" Добави, че е добреда се различава така нареченото пиене за компания от пиенето в компания. Защото много алкохолици пият компулсивно в компания, самозалъгвайки се, че това е пиене за компания. За някого, който пие за компания, няма голямо значение дали там, където отива, ще има алкохол, или не. Той отива да посети познатите си, а не тяхното барче. Може да си пийне малко от чашката, но не трябва да я изпразва докрай. Алкохоликът не може така. Ако искате да видите кой има проблем с алкохола, забележете в края на гостуването, когато всички гости стават от масата, кой гледа да си допие чашката набързо.
Последният въпрос се отнасяше за това, дали някой, който пие за компания, може да се напие. „Да, но само ведъж. Ако той се напие втори път, трябва да започне да мисли, че може би започва много бавен процес на прогресия на алкохолизма. Всеки от нас е започнал да пие компулсивно много отдавна, само че десетки години не сме имали по-сериозни симптоми и сме се справяли някак си с това" - каза Франк на завършването на занятията.
Франк добави и че в случай на натраплив секс е трудно да се създадат отношения с другия човек. Защото предметът и съдържанието на компулсивния секс е самият акт, а не любовта или приятелството.Така В. намери обяснение на много свои отношения с жените. Отиде да разкаже за тях на Грег.
Грег беше още по-висок от Франк, но не така слаб и много по-млад. На лицето си имаше младежка усмивка, която осмели В. до откровение. Но въпреки това В. много се страхуваше от тази среща.
Грег го изслуша внимателно, след което каза, че в неговия разказ няма нищо особено. Почти всеки алкохолик има подобни сексуални изживявания. Чувството за отхвърленост при тях е всеобщо, а в добавка е засилено и от алкохолизма, пиянските ексцеси и чувството за вина. Алкохолизмът, свързан с неспособността за трайна връзка, води до разпуснатост и многобройни приключения. Ревността сред алкохолиците също е всеобща, главно поради ниското чувство за собствената ценност и личната нечестност и изневяра. Онанизмът води до намаляване на напрежението, така че е трудно да се учудваме, че се засилва с напредването на болестта и постоянното напрежение. Закъснелият оргазъм е почти клиничен симтом за алкохолизъм. Дори драматичният случай отпреди двадесет години, който В. измъкна от паметта си по време на разговора със Сюзън, не е оказал - според Грег- влияние на сексуалността на В., макар че със сигурност е натежална неговото чувство за собствената му ценност.
В. излезе от Грег с чувство на облекчение. Помисли си, че изобщо не е лош и грешен човек, а просто алкохолик. Забеляза, че все по-често мисли за това с облекчение, а доскоро беше готов на всичко, само дане признае своя алкохолизъм.
Каза за това по време на следобедната среща с Линда. Представи и страховете си, чувството за отхвърленост и отношенията си с жените. Линда попита дали вече разбира, че никога не е искал да се свързва с никого и дали вече знае защо. В. отговори колебливо, че сигурно не е искал, за да не му пречи връзката с когото и да било на пиенето. Линда предложи той още веднъж да се вгледа В ОТНОШЕНИЯТА СИ С Ева, още повече че утре има назначена семейна сесия по телефона. Добре би било преди този разговор да реши дали иска да бъде с нея. Ако да, това сигурно ще бъде първото съзнателно и важно решениев неговия живот. После попита дали В. не се страхува какво ще бъде след излизането от Фермата. Когато той каза, че не, Линда поиска В.да помоли за помощ групата. Оказа се, че В. изобщо не беше помислил дали в Полша съществува АА. Уж беше започнал да си дава сметка, че без АА трудно ще може да поддържа трезвеността си, но още не достигаше до него, че е невъзможно. Бил каза, че се страхува от работата на В., защото неговото писане може да е силно сраснало с алкохолизма. Не е изключено В. да трябва да смени професията си. Когато Ерик подкрепи Бил, казвайки, че според него В. е зависим от писането, той много се ядоса.
После Линда каза, че Рик отново е започнал да се колебае относно своята идентификация - не може да реши дали е алкохолик, или девиант. Персоналът призна, че има много малък подобен опит, така че решиха да потърсят за него друг център, специализиран в лечението на алкохолици с едновременна сексуална девиация.
Същото беше и с Джули от друга група, която беше дошла във Фермата преди една седмица. Този ден тя получи диагниозата си.Оказа се, че Джули иска да изтрезнее изключително за своите котки. Тя веднага беше изпратена в друг център, занимаващ се със създаване на мотивация за лечение.
„А ти защо искаш да бъдеш трезвен?" - обърна се към Бил Линда. Бил също не знаеше. Говореше за жена си, но без убеждение.И правилно, защото поне половината група вече знаеше, че няма начин да изтрезнееш заради друг човек. А по-точно - по различни причини, дори заради куче или котка - можеш да спреш да пиеш. Но заради кучето, заради другия човек, заради Проблема е трудно да се поддържа трезвеност. Когато дойде моментът, в който започне да ти прималява отдолу, когато дойде отчаянието, когато всяка клетка си иска лекарството, което за нея е алкохолът - всички причини, поради които някой е спрял да пие, се оказват недостатъчни. Всеки пациенте идвал във Фермата поради външна или вътрешна мотивация – един е искал да спре да пие заради жена си, друг - защото му е наредил работодателят, а В. поради черния си дроб. Така че една от задачите на терапията беше да промени тази мотивация в такава, при която трайното поддържане на трезвеността да е подчинено на вътрешни цели. И именно Бил застана пред лицето на въпроса поради какво трябва да бъде трезвен заради самия себе си. Не знаеше. Другите участници в групата започнаха да го подпитват какво е ценил и обичал преди да започне да пие. Бил не помнеше нищо освен хазарта, който впрочем също се свързваше с пиенето.
Лаура събра групата на вечерна среща. Беше получила диагнозата, в която й се препоръчваше честно да отговори на въпроса коя е тя. Лаура си беше дала сметка, че в нейния собствен живот нея самата почти я няма. Винаги е била в сянката на мъжа си. Никога не го беше обичала много, но крепеше брака си. Допреди няколко дена беше вярвала, че по този начин защитава своите мечти. Сега смята, че е защитавала образа на самата себе си и своята власт в семейството. Но мъжът й също не я обичал. Сам трезвеел в АА. Когато забелязал, че пие главно поради угризения на съвестта спрямо Лаура, се разделил с нея. А тя останала с нищо. Дори не е сигурна дали не е дошла във Фермата само поради това, че иска да тръгне по пътя на мъжа си. Не знае коя е. Знае само, че едва сега сама трябва да започне да изгражда своята идентичност.
