ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ, ЧЕТВЪРТЪК
Отново се събуди без чувство за вина и страх. Обратното, усещаше приятното настроение за очакване: сякаш нещо трябваше да се случи всеки момент. Помисли си, че би искал винаги да се буди с такова настроение. Припомни си вчерашния проблем на Били помисли, че самият той вече има една вътрешна причина да запази трезвеността си.
Като се връщаше от закуска, забеляза, че слънцето изгрява малко по-късно и другаде от завчера: тогава се показваше в страни от растящото при оградата дърво, а днес - точно над него. Даде си сметка, че е на тридесет и осем години, а никога преди не го беше забелязвал. Разбира се, занимавайки се с наука, знаеше нещо за астрономията, планетите и звездите, гледаше ги, но не ги виждаше.Почувства се като слепец, на когото му са се отворили очите. Имаше втора причина да не пие.
Отиде на медитацията, вече по-малко от любопитство, а повечеот потребност. Половината от четените текстове се отнасяха за АА, а другата половина - за контакта с висшата сила, благодарение на която можеш да получиш силата, необходима за решаването на всеки проблем. В. не разбираше нито едното, нито другото. Чувстваше само, че двете неща са свързани помежу си сериозно, но не знаеше как. Затова пък напълно го напусна неудоволствието от прегръдките, дори напротив, чувстваше физическата топлина и някаква енергия, протичаща между него и хората, които вземаше в обятията си. Държеше ги дълго, сякаш искаше да вземе колкото се може повече от тази енергия. Имаше усещането, че тогава се пропукваше черупката, която винаги го отделяше от другите. Някой каза, че В. сега раздава прегръдки като мече. На В. му стана приятно.
Но след сутрешната лекция отново се обърка. Роб говореше за акцептацията. Започна от механизма на отрицанието и осигуряваните от интелекта оправдания от типа „пих, защото...". Защото шефът ме ядоса, защото колата ми се развали, защото ме обидиха, защото... В действителност това, което смятаме за причини за пиенето, са оправдания, за да се напием. „Често се самосъжаляваме или напротив – просмукваме се със злоба именно за да се напием" - каза Роб, а В. започна да осъзнава, че понякога в края на периода на непиене сам провокираше скандали и отиваше да пие.
Роб каза, че за да се справим с болестта, трябва да разрушим този механизъм на отрицание и да престанем да го смятаме за всемогъщ. Единственият начин да спечелим битката с алкохола е да признаем собственото си поражение. „Представете си боксьор от категория муха, който излиза да се бие на ринга с противник от тежка категория. Получава удар и пада. След двубоя мисли, че е така, защото малко е тренирал. Тренира повече, излиза на ринга и отново губи.Сега си мисли, че е ял прекалено малко. Храни се пo-добре, но ситуацията отново се повтаря. И ще се повтаря дотогава, докато признае, че противникът му е по-силен от него и изобщо престане да се бие с него. Също така безнадеждно алкохоликът се бори да победи алкохола, но това е невъзможно. Може обаче да живее щастливо, ако капитулра и изобщо престане да пие алкохол" - каза Роб.
Накрая добави, че трябва да се различава истинската капитулация от мнимата. Понякога пациентите правят всичко, което им препоръчва персоналът, само поради това да направят на терапевта добро впечатление. Дори опитват да се досетят какво се очаква от тях и се стараят да го правят. По този начин интелектът отново се връща на служба на болестта, заблуждавайки не толкова персонала, колкото болния. Има примерни пациенти, но всичко това е на повърхността. Ако терапевтите го разпознаят, могат да конфронтират пациента с фактите. В крайна сметка е no-добре някой такъв да бъде отстранен от терапията, отколкото да му се позволи да я довърши с чувството, че се лекува. Проблемът е в това, че колкото по-интелигентен е пациентът, толкова по-трудно може да се разпознае у него такова преструване.
В. се уплаши. От няколко дена имаше впечатление, че върви напред като буря. Подреди сума ти неща от своето минало, смело разказваше за него, дори обикна прегръдките. Радваше се, когато терапевтите го хвалеха, особено Ан и Грег. Другите пациенти също започнаха да го слушат по друг начин, понякога го питаха за съвет или го молеха за помощ. Та нали той беше вече тук по-дълго от половината пациенти. Чувстваше се като първенец на класа. А сега си помисли дали пък всичко това случайно не е преструвка.
Лаура започна да събира мненията на пациентите за своята тема. Прочете това, което й бяха написали, и се разплака. Откри много положителни забележки. Но сама за себе си Лаура не смята така. Мисли, че има много недостатъци, които така старателно укрива, че хората тук не са разбрали каква е.
Марк получи уведомление, че са го уволнили от работа поради пиянство. По този проблем емоциите му са противоречиви, но по-скоро приема решението като откриване на път за нов живот. По-сериозно преживява проблема със своята партньорка Тамара, която е в Аризона. Марк не знае дали трябва да я доведе във Фермата на семейна сесия, или не. Даде си сметка, че Тамара непрекъснато е в него, а той в мислите си е далече от тук. Групата не беше в състояние да му помогне, така че Марк представи този проблем на следобедната среща с Линда.
В. излезе от тази среща след двадесет минути. Точно в два сам имаше семейна сесия - по телефона - с Ева. Когато излизаше, всички му даваха кураж.
Семейните сесии протичаха в присъствието на терапевт. Прекалено много конфликти се натрупваха между партньорите с годините на пиене, за да могат да ги решат самостоятелно. Следователно терапевтът водеше сесията, чиято цел преди всичко беше да се ориентира дали след връщането си у дома пациентът ще има благоприятни условия за поддържане на трезвеността и дали най-близките му ще работят съвместно с него.
Терапевтът, назначен да води сесията на В., беше Франк. В неговия кабинет в един и същи контакт бяха включени два телефонни апарата - на единия беше В., на другия Франк, а във Варшава - Ева.
Приготвяйки се за този разговор, В. старателно беше анализирал техните взаимоотношения. Спомни си внезапното двустранно избухване на страстта преди повече от шест години. Неговото бягство от тази връзка, раждането на дъщеря им, рядкото му присъствие в детството й и следващите години на сблъсъци, пиянства, извинения, бягства и завръщания. Този път обаче В. случи на твърда партньорка. Именно тя се махаше от него, когато той започваше да пие. В. имаше претенции за това към нея, но сега виждаше, че по този начин тя беше защитавала себе си и дъщеря си от неговия алкохолизъм. Беше анализирал също и други причини за своите претенции към Ева и реши, че ще може да се освободи от тях. Същевременно за първи път в живота си видя, че именно тя имаше причини да таи обида спрямо него. Освен бягствата, ексцесите и алкохолизма призна и своя работохолизъм за нещо, което ги дели. А нали беше толкова горд със своята работа, а и тя се влюби внего, като че ли заради неговата интелигентност и творчество. Записа си какво ги свързва. Когато видя, че това са много неща, почувства, че обича Ева и закопня да бъде с нея. С този копнеж чакаше обаждането в стаята на Франк. Безпокоеше се дали Ева ще приеме протегнатата ръка.
В началото Ева каза, че е получила паспорт, значи ще могат и двамата да направят пътешествието из Европа, което бяха планирали, когато той се върне от Америка. Франк попита дали Ева се чувства партньорка на В. Да. Обича ли го? Да. А той също ли я обича? Също. После попита дали Ева си дава сметка, че В. е алкохолик. Ева не беше сигурна в това. Тогава Франк я попита дали знае, че алкохолизмът е болест. Ева не се съгласи с него. Твърдеше, че това е пo-скоро някаква черта на характера например като трудността в създаването на контакти. Но тази черта може да се промени, ако някой го иска. Франк започна да й обяснява, че все пак алкохолизмът е болест. Но това не беше лесно, защото Ева го прекъсваше и му доказваше нещо друго. Съгласи се само с това, че с алкохолизма не можеш да се справиш единствено със силна воля, но остана на своето мнение.
