ДЕН  СЕДЕМНАДЕСЕТИ,   ПЕТЪК

   В. отново се събуди със схващания, този път и на двата крака. Беше четири и половина. Искаше да поспи още, но не можеше. Налегна го чувството за вина. Предната вечер се оказа, че двама пациенти, Марта и Крие, са нарушили забраната за сближаване. В. от няколко дена усещаше, че между тях се развива романс, но нищо не каза за това – нито на тях, нито на някой друг. Сега ги чакаха сериозни последствия, може би дори отстраняване от центъра, и В. се чувстваше - както винаги, когато около него ставаше нещо недобро - отговорен за това. Върху всичко това се наслои и безпокойството, което се появи вчера – след семейната сесия и събирането на групата. Тези усещания убедиха В., че продължава да се обърква и то не само когато се сблъска със света извън Фермата. Стана и написа в дневника:

   Нуждая се от повече ясни приоритети и сила за тяхното осъществяване. И макар вечерното събиране да ми помогна, от сутринта отново чувствам безпокойство. Това означава, че се нуждая от АА.

Това не намали страховете му.

   На закуска Ерик дойде да се сбогува преди тръгването си след завършването на лечението. В. виждаше в него силен човек и дълго се страхуваше от него. Сега почувства тъга и жал. Тези чувства потиснаха собствените му безпокойства. Върна се в стаята си. Не му се искаше много да ходи на медитация, макар добре да знаеше, че именно днес тя ще му бъде необходима повече отколкото всеки друг път. Не отиде. Отново извади дневника и записа:

   Сега имам странно усещане. Днешното ми безпокойство се свързва със съзнанието, че съм изолиран от света и нямам никакви житейски проблеми. Тоест тук е така, както когато нещо пиша .Нещо повече, седя си тук над документите и бележките, спомням си собствения живот, значи се държа така, сякаш наистина пиша. Знам какво се случваше, когато свършвах да пиша. Какво ще стане, когато изляза от тук и не срещна такава топлина както тук? Когато се сблъскам с проблемите?

   Помисли, че най-добрият начин е да работи повече над себе си. Тук, във Фермата, ще се подсили, а после няма да позволи да го забъркат в каквито и да било проблеми, които да го откъснат от най-важните задачи: трезвеността и грижата за самия себе си. Е, разбира се, да се възползва и от АА.

   Замисли се колко много се беше променило отношението му към АА. Преди идването си във Фермата смяташе, че трябва да ходи там, когато почувства желание да се напие. Смяташе, че дали ще пие, или не зависи преди всичко от неговата силна воля, но тази воля може да бъде подложена на изкушение. Когато го усети, трябва да отиде на сбирка на АА, да послуша какви кошмарни неща са се случили на другите след напиване, да си спомни колко сам е загубил от алкохолаи така да засили своята воля. Сега виждаше в АА не само средство за своята болест, но и начин да промени целия си живот. Извади лист и започна да пише задачата, поставена му вчера от групата:

   1. Осъзнах, че не съм бил в състояние да се справям с живота. Предохранително средство ми беше манипулацията, а когато и тя се оказваше безуспешна и се изправях пред лицето на проблемите— алкохолът. Надявам се, че вече няма да го искам нито ще се нуждаяот него. Но болестта си остава. И ще се появява изкушението. Поради това трябва да ходя на АА.

   2. Когато изляза от тук, светът ще бъде такъв, какъвто си е бил. Ще се сблъскам с проблеми, с предизвикателства, а болестта само ще чака да се подхранва от моите неуспехи. Много проблеми няма да успея да реша самостоятелно; ще се нуждая от помощ. Тук при най-важните проблеми се оказваше, че „ние" винаги беше no-силно от „аз ". Продължавам да се нуждая от помощ и такава помощ ми предлага АА.

   3. През целия си живот съм се чувствал самотен. Нямах много приятели, чувствах се изгубен сред хората. Много съм пътувал и навсякъде съм пил от самота. Сега навсякъде по света ще мога да намеря приятели, с които ме свързват подобни преживявания, чувства, надежди. Мога да бъда с тях, да разговарям, да се възползвам от тяхната помощ. Искам да имам тези приятели. Искам да черпя радост от духа на общността.

   4. Много искам да се развивам. Тук се убедих, че най-добре се развивам заедно с другите, които също се развиват. Поради това се радвам от възможността да се развивам в АА.

   Прочете работата си и му хареса поредицата от глаголи: трябва, нуждая се, искам, радвам се. Но най-важно беше това, че усещаше нарастващо спокойствие. Мина му страхът, паниката, изнервеността. Почувства, че този път едновременно призна своето безсилие – както спрямо алкохола, така и спрямо живота. Погледна току-що изписания лист и добави:

   5. Щом като чувствам, че съм безсилен пред алкохола и спрямо житейските проблеми, значи се нуждая от помощ, мъдрост и съвети от другите, на които сам мога нещо да дам.

   6. Дори тук, каквото и да направя, се улавям в заблудите, свързани със собствената сила, и в склонност към увъртаме и манипулации. Поради това трябва да ходя на сбирките, защото само другите трезви алкохолици могат да пробият моите заблуждения.

   Прочете всичко още веднъж и отново се уплаши. Това звучеше толкова добре, че сам не знаеше дали случайно не се преструва. Дали като добър правист, какъвто беше по образование, не беше написал аргументи за пред съда, без задължително да вярва в тях. Но той не си беше измислил това, а го чувстваше, значи като че ли не мамеше.Само дето за това знае само той, а дали другите няма да си помислят, че е прекалено добре, за да бъде истина?

   Помисли си още, че иска да придобие такова спокойствие, каквото беше започнало да го обзема преди малко. Осъзна, че в неговите разсъждения изобщо няма висша сила. Някак си В. по никакъв начин не можеше да си я представи. Тя приемаше образа на старец с брада или на човек на средна възраст на кръста, но не чувстваше въздействието й върху себе си. Нуждаеше се от такава висша сила, в която да вярва и да се опира. Някой, към когото можеда се обърне с въпроса какво да прави, за да бъде по-добре.

   Когато идентифицира така висшата сила, веднага осъзна, че веднъж вече беше усетил нейното въдействие. Тази сила беше доктор Бил, да, съшият, този с крака. Когато В. искаше да разбере какво го боли, доктор Бил не му позволи това. Накара го да му повярва и да постъпва съгласно неговите наставления. Да не ходи, да не работи, да взема лекарството, да си слага термофора, да си държи крака на високо. Наложи себе си като висша сила с нелош досега резултат. В. си помисли, че от доктор Бил може да започне неговият път към другите висши сили. С времето такава ще стане за него най-напред АА и едва много по-късно безличният Бог. В „стъпките" на АА, които трябва да бъдат открити за хора, вярващи в най-различни неща, се говори за Бог, „какъвто го разбираме". За своя Бог В. ще говори „какъвто не го разбира".