ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ, НЕДЕЛЯ

   От самата сутрин усещаше безпокойство. Измъчваше го мисълта дали със сигурност ще успее преди завършването на лечението да направи „четвъртата" и „петата", а също и „осмата" и „деветата стъпка". За тази цел трябваше да направи морална равносметка и списък на хората, на които беше причинил несправедливост. На много от тях беше длъжен да напише поне писмо с извинения. Това беше маса работа, а на В. му оставаха само девет дена във Фермата. Толкова много искаше да направи тук всичко това, да излезе пречистен и да започне нов живот.

   След малко си даде сметка, че отново иска да направи нещо веднъж завинаги и да се успокои. Обикновено преди да се заемеше с работата, се опитваше да уреди всички дребни житейски проблеми, за да има, както го наричаше, „чиста маса". Едва тогава успяваше да се изолира от живота и да пише. Сега обаче вече знаеше, че това му позволяваше ида се изолира от живота, за да пие. Дали сега отново искаше да направи всичко наведнъж, за да излезе с чиста съвест и чиста маса? Да заслужи отново да се напие на тази чиста маса?

   Помисли си, че трябва да отхвърли мисленето в категории „веднъж завинаги". Че във Фермата едва е започнал процесът, който после трябваше да продължава през целия живот. Всекидневно трябвада има време за доработване на „стъпките"; винаги да може да добави нещо към моралната равносметка и към „деветата стъпка". Не може да спре да пие веднъж завинаги, също както не може да се промени веднъж завинаги, а трябва да прави това всекидневно. Не беше обаче сигурен дали ако отложи нещо за после, ще има сили да се мобилизираи да се върне към него. Помисли си, че естествено пo-добре е да направи тук колкото се може повече.

   След закуската В. ходеше сред пациентите и събираше мнения за себе си, които му бяха необходими за „четвъртата стъпка". Едни му казваха веднага, други го молеха за малко време да си помислят, а трети казваха, че ще го направят по-късно. В. стана малко нетърпелив. Когато Марк му каза, че сериозното определяне на неговите недостатъци и положителни качества може да му отнеме няколко дена, В. си тръгна, но веднага се ядоса. Замисли се защо Марк се отнесе така с него; ядът му бързо нарасна до силен гняв. Намери Марк и му каза, че му ебесен. Той поклати глава и констатира, че засега има свои проблеми, по-важни от размишленията над качествата на В. Сутринта Марк разговаря с терапевта Робърт за мястото на Тамара в своя живот. Робърт насочи разговора към алкохолизма и накрая попита: „Искаш ли да бъдеш трезвен на безлюден остров в самота?" Марк не знаеше; изобщоне можеше да си представи, че може да бъде сам, без Тамара.

   На В. този въпрос също му се стори важен, но не беше сигурен в отговора. Смяташе, че може да бъде трезвен, защото на безлюдния остров нямаше да има хора, от които В. да се страхува или към чието одобрение да се стреми. Но не знаеше как би се справил със самотата. Сигурно след известно време не би издържал. И тогава сигурно би се напил. Осъзна за себе си необходимостта от хора, и то в много широк аспект. Например трябва да има работа с хора и сред хора, а не в изолация. Помисли, че може би хората в АА могат да бъдат за него социалният критерий за съпоставка.

   Върна се в стаята си и отбеляза това в дневника. Думите НУЖДА ОТ ХОРА написа с печатни букви. После написа за инцидента с Марк:

   Забелязах самонавиващия се механизъм на злобата — както вчера, така и днес. Веднага малки страхове. После...

   Видя какво е написал, зачерта думата „страхове" и написа „злоба".

После, когато все повече мисля за това, страхът все повече...

   Отново зачерта „страх", защото имаше предвид нещо друго, и написа:

   все no-силен гняв. (Може да избухна дори поради дребна причина). Следователно е no-добре да говоря за това веднага. След казването - облекчение.

   Дойде му на ум мисъл, свързваща злобата с оценяването – на другите и на самия себе си. Дописа:

   Ако съм ядосан на някого, съществува голяма вероятност нещо с мен да не е наред.

   Помисли си, че животът изисква непрекъсната работа и големи количества енергия. Но това не е, както мислеше досега, работа, насочена навън, а преди всичко работа над себе си, над образа на самия себе си, над характера, чувствата и емоциите.

   Реши да се захване с тази работа, като подреди своите черти за „четвъртата стъпка". Прочете съответната глава от „Голямата книга", където имаше съвет да обърне внимание преди всичко на обидите спрямо другите, защото в тях могат да се намерят собствените недостатъци, на страховете и на проблемите, свързани със секса. „Малката червена книжка" изброяваше следните недостатъци: обида, нечестност, критицизъм, самосъжаление, ревност, нетолерантност, страх и злоба. В „ 12. стъпки и 12. традиции" внушаваха да се замислим над високомерието, страха, сексуалните отношения, злобата, липсата на сигурност - финансова и емоционална. Второто беше свързано с прекомерната загриженост, злобата, самосъжалението и склонността към депресия. Добре беше да се вгледа и в егоманията, изразяващасе както в стремеж към доминиране над другите, така и в зависимост от тях.

   В. се обърка в това. Опитвайки се да създаде някакъв порядък, той раздели листа на две вертикални части и започна да вписва тези черти, които се проявяваха на трезво, и тези, които се разкриваха под влиянието на алкохола. Видя, че неговата трезва впечатлителност след пиенето на алкохол се превръща в сладникава сантименталност или в агресия - словесна или физическа. Нуждата от одобрение – в самонадеяност,  фантазиране и хипохондрия. Но след малко с учудванеустанови, че - може би освен агресията и истерията - изобщо небеше толкова различен, когато пиеше и когато не пиеше. Така че изостави това разделяне и започна да си отбелязва недостатъците и положителните черти, които бяха значително по-малко. На друг лист написа имената на хората, към които изпитваше обида. Докато работеше над това, В. си припомни своите чувства през последните години. Осъзна, че най-често това беше страх. Страхуваше се от всичко, а особено от това, което можеше да донесе някакви новини от света: звънеца на вратата, телефона, пощенската кутия. Нима не очакваше нищо добро от света? Тогава отново си припомни последния запой. Лежеше в леглото: пиеше, заспиваше, събуждаше се, онанираше, отново пиеше и отново заспиваше. Чувстваше се самотен и се страхуваше, че ще умре самотен. Мечтаеше си някой да му позвъни, да чуе неговия глас, да се досети, че страда и да го измъкне от това. Чакаше телефонния звън. Но когато понякога телефонът звънеше, го пронизваше остър страх и мисълта: „Какво искат те от мен?"

   Дори сега почувства този страх и спря да работи. Излезе на терасата, наближаваше времето за обяд. След обяда В. се поуспокои малко, върна се в стаята си, в която от няколко дена живееше сам, защото Дол вече беше завършил терапията, а не му бяха разквартирували още никого. Старателно събра разхвърляните листове и заспа. Когато се събуди, побърза за следобедната сбиркана АА, която беше започнала от двадесет минути. Фелисити разказваше своята история. В. моментално се отъждестви с нея, по професия тя беше научен работник; беше преподавала в различни университети, защото поради пиянството никъде не намираше място за дълго. Впрочем произхождаше от семейство на учени; когато била дете, много страдала, защото не можела да кани в къщи връстниците си, тъй като това пречело на баща й, съсредоточен над своите книги. В. имаше идентични спомени. Също както Фелисити от дете той се преструваше на по-друг, отколкото беше. Когато Фелисите разказваше как пияна симулирала, че е болна от рак, В.си помисли, че тя разказва неговата история. В нея липсваше само измисленият героизъм, например малък въстаник, който под огъня на автоматите откъсваше от източника на енергия напълнените с динамит танкове „Голиат". След сбирката отиде при Фелисити и я попита дали и за нея работата не е била бягство от живота. Беше, и то много атрактивно, защото никой не подозирал, че можеш да бягаш в научната работа.