ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ, ВТОРНИК

   Още от сутринта В. отново се улови, че иска да направи всичко не само наведнъж, а и за запас. След закуска искаше да напише много картички на най-близките и на приятелите си, а после само да поставя дати и да ги изпраща. Осъзна, че това е болно мислене: да направи всичко така, че вече да не трябва нищо да прави. И да може да се напие. А животът е постоянен процес. Отново си помисли за един от слоганите, повтаряни в АА, да живее с днешния ден. Говореше се, че на прага на трезвеността никой не може да си представи, че вече никога, до края на живота си, няма да пие. Всеки обаче можеше да приеме, че днес няма да пие. Само днес. Утре отново само днес. И така могат да се съберат много години, а после и цял живот.

   Сутрешната лекция засягаше ситуациите и поведението, които могат да доведат пациентите отново към пиенето. Робърт тъкмо развиваше в нея мислите от вчерашния филм. Трезвеността е състояние, но за да издържиш в него, трябва непрекъснато да се развиваш. А за да се развиваш, трябва непрекъснато да се променяш. Робърт обсъди поред всеки от седемте смъртни гряха от перспективата на алкохолизма. Високомерието например не дава възможност на алкохолика да помоли когото и да било за помощ. Защото всеки има убеждението, че силните хора трябва да се справят с всичко сами, а молбата за помощ е проява на слабост.

   На В. му стана интересно, когато Робърт каза, че високомерието, също както и останалите шест смъртни гряха, е резултат от ниското чувство за собствената стойност. Човек, който сам се цени, не е длъжен да се изтъква пред другите и да им показва на всяка крачка колко е прекрасен. В. помисли, че много известни творци, които познава лично, може да имат проблеми с чувството си за стойност.

   Седемте смъртни гряха постепенно трябва да се заместват с вяра, надежда и любов. Робърт цитира свети Павел, за да подкрепи тезата, че най-важна е любовта. После представи списък на поведенията, които му помагат да поддържа трезвеност и да се развива. Да не се сравнява с другите, да бъде добър и грижовен към самия себе си и да избягва стресиращите ситуации. Най-доброто лекарство против стрес е - според Робърт - молитвата за душевното спокойствие. Тя учи на реализъм в отношението към света, избиране на целите за действие и приемане на резултатите дори тогава, когато не са такива, каквито са били нашите намерения. Основно значение има това да помниш, че най-важното нещо, което алкохоликът не може да промени, е неговият алкохолизъм.

   После Робърт повтаряше неща, за които вече многократно беше ставало въпрос на занятията. В. беше малко ядосан, че трябва да слуша едно и също непрекъснато. И защото беше решил да бъде искрен и да не потиска емоциите си, попита Робърт защо във Фермата има толкова много повторения.

   Робърт обясни, че лечението на зависимостта не е университет. Че именно за да може нещо да достигне до алкохолика, трябва да се повтаря многократно. От това, че човек веднъж нещо е чул, има малка полза за неговото поведение и особено за промяната му. Дори само за това някакви нови понятия, принципи или предупреждения да достигнат до тебе чисто вербално, трябва да ги чуеш поне три пъти. А какво остава да проникнат през стената от самозаблуди и да променят поведението. В. отново помисли, че тук цари по-друга логика отколкото там, откъдето беше дошъл.

   По време на следобедната терапевтична сесия обсъждаха семейната сесия на Марк. Той разказа и за своята неспособност да управлява собствената си емоционална сфера. Отново се оказа, че възприема всичко през призмата на Тамара, неговата любов към нея и очакванията, отнасящи се за прекрасния нов живот заедно с нея. Линда го предупреди, че това е опасно. „Помислил ли си какво ще стане, ако изградиш своята трезвеност на такава основа, а после Тамара се раздели с тебе или ти самият решиш, че не трябва да бъдете заедно?" - попита тя. На Марк изобщо не му беше и хрумвало.

   Лаура отново се колебаеше дали е алкохоличка. В. я посъветва да се придържа към алкохолизма, защото това може да й помогне да се изгради независимо от мъжа си. Линда се учуди. „Внушаваш й, че може да се преструва на алкохолик, за да гради себе си на тази основа. Та нали цялата тази програма се опира на честността. Ако Лаура не е алкохоличка, никой не трябва да я прави" - каза тя с решителен, дори гневен тон.

   В шест вечерта В. отиде в съседната на Фермата болница, за да говори на пациентите от детокса. Детоксът е добро място да убедиш алкохолиците, че може и да се нуждаят от помощ. Там им е трудно да се преструват, че имат по-различни проблеми от алкохола, а махмурлукът и чувството за вина могат да благоприятстват за решението да останат след детоксикацията на лечение. До такива хора най-добре достигат трезвите алкохолици с относително кратък стаж от непиене, които още помнят добре своите тремори и делириуми. В. се почувства отличен, когато го помолиха да отиде там. Малко се страхуваше от интелектуализирането, но третираше това като критерий. Припомни си мисълта на АА, която вчера прочете по погрешка. Говори дълго, може би дори час и половина, но пациентите го слушаха. Отъждествяваха се с всичко, което В. говореше за своите чувства и емоции. Същевременно, когато се подготвяше за срещата, когато говореше и когато отговаряше на въпросите, все повече неща му се подреждаха в главата. Вярваше, че ще може да ги приложи и в своя живот, в своята трезвеност и в планираната книга.

   Срещата с пациентите беше по същото време, по което и вечерната лекция на Джон на тема неконтролирането на живота. В. се върна в края на занятията. Джон остана с него, за да му даде тест за попълване. Той имаше седемнадесет положителни отговора от двадесет възможни. Това означаваше, че В. със сигурност е алкохолик и при това трезвеещ. После подхванаха разговор за духовните измерения на трезвеността и за науката. По време на този разговор В. отново видя своята книга. Осъзна, че в нея може да обедини в едно цяло своите интереси от тайнствените случки, парапсихологията и теориите, за които някога беше писал, със своя опит от Фермата.

Вечерта записа в дневника:

   Мисля, че алкохолиците са избрани хора, защото почти всички са станали алкохолици поради своята свръхвпечатлителност, която светът е отблъснал.

Добави още и чут на някакви занятия цитат:

   „Извади от човек алкохолика и ще имаш разочарован идеалист."