ДЕН ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ, СРЯДА
Събуди се с дълбоко вътрешно предчувствие, че знае истината за своя живот. Че неговият живот изцяло беше определян от зависимостта. И то не само така, както беше мислил само преди няколко дена, че е приспособявал това, което е правил и което не е правил, към нуждите на зависимостта. Алкохолизмът проникваше по-нататък, предопределяйки неговия по-дълбок, сякаш изходен колорит на емоциите. Двата механизма, които използваше неговият алкохолизъм, бяха страхът от каквито и да било сериозни обвързвания, включително и от любовта, от която В. се страхуваше и която отхвърляше. А без любов беше като „кимвал, що звека"*.
*Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13:1, Библия, София, 1982. (Бел. на прев.)
Вторият механизъм бяха страданията и житейските кризи. „Страданията ми бяха необходими, за да пия" - записа с червен цвят в дневника. След малко добави към това и негативния образ на света, който също му осигуряваше поводи за пиене. Алкохоликът почти е длъжен да бъде критичен спрямо другите и да вижда света в тъмни краски, защото тогава има повод да пие. В. се замисли дали след излизането от Фермата ще си промени погледа към действителността и с трезво око ще види по-добрия свят.
Сутрешната лекция беше на Том. Той говори по какъв начин да се комуникират емоциите. Започна от това, че като има чувство за вина, човек иска да се преструва, че всичко му е наред. А когато емоциите са изтласкани и блокирани, не чувстваме нищо. Един от начините да заобикаляме емоциите и да се оправяме в живота е работохолизмът. Той е толкова ефикасен, че работохолиците са социално ценени и награждавани. Това заинтересува В., впрочем след лекцията.
Сега Том нарисува квадрат, разделен на четири правоъгълника, наречен прозорецът на Джохари*. В левия горен правоъгълник се намира всичко, което е достъпно за нас и за другите. В десния горен правоъгълник - това, което другите виждат, но самите ние не забелязваме, например, че някой има лош дъх, който сам не усеща. В левия долен правоъгълник се намира това, което ние самите знаем за себе си, но го държим в тайна, за да не разберат другите. И накрая в десния долен правоъгълник се намира всичко това, което не знаем за себе си нито ние, нито някой друг.
*Използван в социалната психология начин за изобразяване на несъответствията между собствените представи на човек за себе си и неговите знания и и представите на обкръжаващите го хора (група) за неговите знания и за него самия. (Бел. на прев.)
В изходната точка у Том това не бяха правоъгълници, а горе-долу равни квадрати. У алкохолика те не са. Левият горен правоъгълник е много малък: защото алкохоликът има много тайни, за да допусне другите в своя живот; следователно това пространство се поглъща от десния горен и левия долен четириъгълник: алкохоликът не знае много неща за себе си и знае много неща, които другите не знаят.
Терапията се състои в това да се променят пропорциите между прозорците на Джохари. За това служи себеотварянето и разкриването на тайните. В „първата" и „четвъртата стъпка" трезвеещият алкохолик сваля фасадата. Като резултат левият горен правоъгълник се увеличава надолу за сметка на долния. Алкохоликът вече няма тайни.
Към това се добавя и обратната връзка: алкохоликът разбира от другите пациенти какъв го виждат. Това е задължително заради системата от алкохолни самозаблуди, тоест рационализирането на поведението, оправданията, самозаблудите, пияното мислене. Всичко това трябва да докаже на алкохолика, че той няма проблеми. Като ефект той не може да се види честно. Може да опознае себе си само благодарение на мнението на другите - и то не задължително позитивно, приятелско. Понякога това могат да бъдат конфронтации или болезнени конфликти. Ако някой има проблеми с много хора около себе си, трябва да се вгледа в себе си, а не в другите.
След получаването на информация от другите левият горен прозорец влиза в десния. В крайна сметка, благодарение на честната откритост и на информацията от другите, огромна част от правоъгълника заема това, което е видимо за нас и за другите. Проблемите, скривани от другите, но известни на нас, и известните на другите, но скрити за нас - намаляват. И макар че десният долен правоъгълник остава незасегнат - животът става несравнимо по-честен и по-малко сложен. Целият този терапевтичен процес е насочен да откриеш кой си ти. В. си спомни думите на Линда: „Ти си толкова болен, колкото твоите тайни."
Следобед В. трябваше да представи своята програма за бъдещето в заведенията за следболнична грижа. На един лист той беше преписал повечето бележки от последното събиране на групата при Ан. Сбирки на АА, всекидневни медитации, четене на литература на АА, телефониране на човек за контакти, а по-късно – намиране на спонсор. Това беше просто. По-трудно беше въвеждането във всекидневната програма на средства, предпазващи от риска да започне да пие отново или дори от връщането на „сухия махмурлук" и пияното мислене. Вгледа се още веднъж в записките и в таблицата на „четвъртата стъпка".
Наби му се в очите нетърпението; винаги искаше всичко веднага, на момента или вчера. Впрочем това не го учуди специално. Изненада го обаче нетолерантността. Смяташе, че пo-скоро е толерантен, обикновено приемаше мненията на другите, които бяха различни от неговите възгледи. Не зле приемаше критиката за своето творчество, не се сърдеше. Често въвеждаше забележките на другите в това, над което работеше. Сега забеляза, че все пак биваше нетолерантен тогава, когато някой се противопоставяше на мнението му, особено в областите, в които се чувстваше по-информиран от събеседника си. Беше нетолерантен и тогава, когато някой му правеше забележка за житейските проблеми и за неговите постъпки, а също и тогава, когато хората не се подчиняваха на неговите желания. Помисли си, че толерирането на различните възгледи не струва много и е по-лесно от толерантността спрямо човешкото поведение и позиции.
Замисли се коя от тези черти трябва да промени най-напред. Реши да стане честен и да прекрати с увъртанията. За тази цел ще трябва да се научи да казва „не". Да престане и да досажда, да манипулира, да заличава границите между шегата и сериозното. Ще трябва да поработи и над собственото чувство за ценност, което може да му позволи да не се чувства принуден винаги и навсякъде да свири първа цигулка. А също и да направи нещо със страха от отхвърляне и необходимостта от акцептация; това ще му помогне да преодолее страха. Изобщо искаше му се да умее да се отвори емоционално, да се научи да казва какво чувства, също и когато чувства гняв. По този начин би могъл да избегне много скандали и натрупани в себе си обиди. Накрая реши да се справи със самотата, помисли, че като начало могат да му стигнат и новите познати в АА.
На отделен лист описа тези аспекти от живота, които най-тясно се свързваха с алкохола. Най-напред идваше работата, прекомерна, служеща no-скоро за потушаване на чувството за вина, отколкото за истинско творчество, и поради това по-често мъчение и недоставяща удоволствие след завършването й. Реши да престане да пише дни и нощи, в течение на много седмици без прекъсване и да ограничи писането до три или четири часа дневно. Знаеше, че това може да бъде трудно, но си помисли, че в неговия случай дисциплината не се състои в това, да го накара да работи, а в определено време да стане от бюрото. Също нова дисциплина ще бъде да се принуди да спазва времето за почивка. Но не знаеше как може да си почива.