ДЕН ВТОРИ, ЧЕТВЪРТЪК

   На закуска Рик обяви великата новина. Разбрал е, че е обикновен пияница. „С години мислех, че съм болен, ходех по психиатри, търсех чудо. А сега всичко стана просто. Аз просто съм пиянде, а не шантав."

   След закуската В. отиде да види в какво се състои медитацията. Около двадесет пациенти стояха в кръг и по ред четяха къси фрагменти от няколко книги, приличащи на книги за молитви. В тях имаше мисли, медитации, молитви, някой четеше някакви стихове и философска проза, но В. имаше визуална памет и не можеше да схване мислите, четени от други. Накрая отново всички прегръщаха всички. За щастие медитациите продължаваха само по петнадесет минути и не бяха задължителни.

   В 8:15 имаше, както всеки ден, лекции за цялата общност, но В. беше извикан на встъпителен разговор с терапевтката, която трябваше да му изготви плана на лечението. За изненада на В. това не беше нито Линда, нито Ан, чиито имена фигурираха на листа, който Бен му връчи първия ден, а Сюзън, младо момиче, което май беше на терапевтичен стаж във Фермата.

   Сюзън го помоли да й разкаже накратко своя живот, а после го попита за проблемите му с алкохола. В началото В. се чувстваше малко притеснен, но бързо се отпусна. Говореше не само за това, как и колко беше пил, но също така и защо. Не скри нищо, дори нещата, от които се срамуваше: своята самота, ревност и мастурбиране, напрежението, свързано с работата, умората от хората. Имаше обаче впечатление, че Сюзън не оценява напълно неговата откровеност. По-скоро го питаше за несъществени подробности от детството и младостта му. За баща му и роднините, за училището и следването, за първите случаи на пиене, когато още нямаше никакви проблеми. Дали преди е искал да спре да пие? Да, многократно е спирал, винаги, когато е решавал да се захване да работи. Имал ли е някакви проблеми със здравето или с полицията? С полицията не, със здравето - още не, но се страхува, че може да има.

   Развесели го въпросът дали му се е случвало да му се скъса филмът. Та нали като младеж именно поради това пиеше, защото не самото пиене, а тъкмо скъсаният филм беше доказателство за зрялост и мъжество. Сюзън го попита и дали е в състояние да спре да пие, или да не започне да пие, ако не иска. В. очакваше тези въпроси, защото беше известен с това, че никога не пиеше, когато пишеше. Гордо обяви, че има изработен начин да преплита пиенето с работата, а също и че няма притеснение, че ще се напие, докато работи; в състояние е и да спре да пие, когато реши да се върне към работата си.

   Сюзън го попита дали някога е бил жертва на сексуално насилие. По инерция каза „не", но почувства, че това не е истина. Нещо започна да достига до съзнанието му. Когато го попита за семейството му, си даде сметка, че е забравил за първия си брак, сякаш изобщо не го е имало.

   След близо три часа Сюзън му благодари „засега" и го помоли да дойде пак при нея утре след обяд. В. отиде при Ан, която беше негов монитор, тоест контролираше протичането на лечението. Получи от нея анкета за попълване. В нея имаше 24 въпроса, засягащи пиенето и последствията от него. Дали е пиел преди обяд? А самотно? Или когато се е будел и не е могъл да заспи? Разбира  е. Дали личността му се променя, когато е пил? Дали е пиел, за да намали напрежението, или да се почувства no-добре в компанията? Дали му се е променяло настроението по време на пиене, или след като е преставал да пие? Дали след като е пил, е говорил или вършил неща, за които после е съжалявал? Не знаеше за какво са тези въпроси, защото нали всеки, който пие, е преживявал подобни неща, независимо от това дали е алкохолик, или не. Също както и физическите промени - треперенето, изпотяването, редуващо се с ужасен студ, безсънието.

   Четири пъти отговори „не". „Дали се е случвало да се изложи в работата, да закъснее, или да работи по-лошо поради пиене?" Нямаше работно време или срокове, така че този въпрос не го засягаше. Но със сигурност не работеше по-лошо, а ако изобщо съществуваше някаква зависимост между пиенето и работата, то след период на запой работеше no-добре. „Дали е имал по-малко време за другите, за семейството и за къщна работа или удоволствия поради пиене?" Като че ли не, защото пиейки, той е бил сред хора и именно това е неговото хоби. Ако не е имал достатъчно време за семейството си и за удоволствия, това е no-скоро заради работата, а не поради пиенето. Това му позволи да отговори отрицателно и на следващия въпрос: „Грижил ли се е по-малко за себе си, жена си и децата си?". Дори и да е било така, то не е поради пиенето. И най-накрая: „Някой от семейството му търсил ли е помощ поради своето пиене?" Със сигурност не.

   Два въпроса го учудиха. „Опитвал ли се е някога по някакъв начин да контролира пиенето си?" и „Изпитвал ли е някога срам, или чувство за вина поради пиенето си или поведението си, след като е пил?" И на двата отговори „да", но не разбра принципите, на които се опираше тази анкета. Защото тези „да" имаха за него съвсем друго звучене отколкото преди. Бяха доказателство за здраве, а не за болест. Нали контролирането на пиенето му позволяваше да живее и да работи, а чувството за вина беше съществен елемент от това контролиране. Когато сподели с Ан тези съмнения, тя се усмихна доброжелателно и каза да не се притеснява, защото скоро ще му обясни всичко.

   Веднага след обяда имаше извънредно събиране на групата. На следобедната среща с Линда Лиз трябваше да говори за себе си и помоли другите за съвет какво трябва да каже. Няколко човека започнаха да я съветват, но най-старите по стаж в групата, Кен и Уорън, започнаха да протестират. Това не е изпит, за който трябва да се подготвя специално. Лиз трябва да говори това, което мисли и чувства, а не това, което според мнението на групата Линда би искала да чуе. Може да измами Линда, но така ще измами само себе си. А ако разкаже честно за себе си, може да разбере от Линда нещо, което ще й е необходимо, за да се справя след излизането си от тук.

   Обаче Линда само слушаше, без да дава никакви съвети. В края на събирането каза, че днес имаме по три „изречения" за Уорън, Кен и Лиз, които трябваше да си тръгнат за вкъщи преди поредното събиране на групата следващия вторник. Всеки подред казваше какво мисли за излизащия, за неговите постъпки по време на лечението и над какво го съветва да работи след завръщането си вкъщи. В. беше изненадан от това, колко много се говори за емоциите, и то както за забелязаните от другите емоции на оценявания, така и за тези, които той е предизвикал у другите лекуващи се. В. винаги си мислеше, че емоциите са нещо интимно и освен това не умееше много да забелязва и назовава емоциите, дори у самия себе си, а какво остава за другите.

   След събирането на групата забеляза Бен, който отново имаше вечерно дежурство. В. се уплаши, защото изобщо беше забравил за завчерашната задача да разговаря с другите пациенти за проблемите, които е имал поради пиенето си. Вечерята беше чак след един час, така че той отиде на терасата. Там пациентите седяха по креслата и пушеха цигари. Ако разговаряха, то беше по двойки, шепнешком. Влезе в салона, наля си кафе в хартиена чаша. Пациентите седяха около масите по двама, по трима, за нещо разговаряха. Не посмя да се приближи, да прекъсне разговорите.

   За щастие го забеляза Уорън, който седеше с Кен, Адам, Бил и някакво момиче от друга група.

       - Ела при нас! — извика го той. — Разкажи ни нещо за Полша. Как пият там у вас? Също като у нас ли?

      - Повече. У нас всички пият и всички са пияни, не така, както у вас -  отговори той, ако не с гордост, то все пак с известно чувство за превъзходство. - Освен това у нас така те уговарят да пиеш, че не можеш да откажеш. Поради това впрочем и дойдох тук - да се науча да отказвам.

    Почувства върху себе си изпълнения с любопитство поглед на Кен, това му придаде сигурност. Разказа за SPATTF* и „Ściek”**, за пиянството като начин на живот на творците и артистите. Припомни си и много приятни и забавни моменти, свързани с алкохола, за които не си беше спомнял през последните месеци. Най-много развесели останалите разказът за това, как преди десет години В. пи с куче. Имаше периоди, когато хората му омръзваха, дори и тези, с които пиеше. Беше толкова интелигентен и образован, че разговорите, които хората обикновено водеха, му бяха скучни. Трезвен не можеше да ги понася, така че се затваряше вкъщи и пишеше. След водка-две беше no-добре, защото — както казваше — с пиенето се спуска по-близо до средното равнище. Но това беше също до време. Веднъж си помисли, че ако пие с кучето на хазяите, няма да трябва да слуша глупости. Наля му бренди в паничката, но животното дори не го погледна. Кучето обаче много обичаше солети гризини. И когато В. потопи гризините в коняка, видът на любимата храна преодоля у четириногото отвращението към алкохола. Направил това откритие, В. ежедневно купуваше бутилка коняк и два пакета гризини. Наливаше две чаши коняк: едната за себе си, а в другата потапяше гризините. Те бяха дебели, порести и добре поемаха течността. Все пак В. трябваше да внимава да не намокри гризините прекалено, защото тогава отвращението побеждаваше лакомията на кучето. След няколкодневни експерименти овладя пропорцията отлично - един пакет гризини с една чаша коняк. Това свършваше така - кучето изпиваше една чаша коняк, а В. три, като замезваше с втория пакет гризини. Кучето повръщаше, а В. заспиваше. Така беше до момента, когато В. завърши този свой запой и реши да се върне към работата си.

          *Клуб на полските телевизионни и филмови актьори. (Бел. на прев.)

          **Варшавски нощен клуб, в който са пиели актьори, журналисти и хора на изкуството. Наричал се Ściek (канавка), защото е бил отворен след затварянето на всички други кръч-ми и там са се „стичали" недопилите. (Бел. на авт.)

   Този разказ ги развесели. Само Кен не се смя. Питаше В. по какъв начин е излизал от запоя, когато се е връщал към работата си. В. отговори, че най-напред се наспивал, спял много дълго. Не толкова спял, колкото лежал, усещайки последователно горещо изпотяване и студени тръпки. Заспивал и отново се събуждал, но не ставал. Обикновено така спял. Не можел да заспи по десетина часа, веднъж дори тридесет и седем. Накрая ставал и от отчаяние започвал да почиства жилището. Най-напред изнасял празните бутилки, после измивал мръсните чинии, изхвърлял развалената храна, която, когато пиел, по цели седмици не докосвал. Измитал и лъсвал пода. Сядал зад бюрото, за да види колко неща е провалил по време на запоя. Правел си два подробни плана: неща за написване и проблеми за уреждане. Когато всико било изчистено и планирано, отивал на покупки. Напълвал отново хладилника, купувал много плодове и сладки неща. Знаел, че на следващия ден апетитът му ще се върне.Но преди това трябвало да изкара първата нощ, най-често безсънна. Най-добре било да я прекара именно като почиства, но не винаги му се удавало. Следващия ден се захващал за работа. Втората нощ също не била лека. Но благодарение на това имал повече сили за работата, която го чакала, за по-дълго му стигала и енергията за нея.

   Слушаха го, без да коментират. В. си помисли, че им е трудно да го разберат - толкова е различна неговата култура, образование, работа, а дори и начин на живот. Усъмни се дали ще получи тук силата, от която се нуждаеше, и реши да се съсредоточи над плановете си за книгата: засега трябваше да слуша и старателно да си записва всичко.

   Това не се оказа толкова лесно. По време на вечерната лекция Стан, по съвместителство завеждащ счетоводната дейност и бюрото за приемане, говори за „твърдата любов". В. беше учуден, защото вече втори ден подред се говореше за любовта, но не беше толкова уморен както преди, и слушаше с интерес. По свой обичай си водеше записки в четири цвята. Беше толкова погълнат от това, че не забеляза кога Стан дойде при него и продължавайки да говори, се вглеждаше какво си записва В. Прекъсна лекцията и каза на В. да си затвори бележника, да прибере химикала и просто да слуша. Добави, че във Фермата не се водят бележки на лекциите, защото когато някой си записва, обикновено по-малко слуша, а със сигурност не преживява това, което слуша.

   Най-напред Стан говори за любовта въобще. Разграничи влюбването и обичането на някого. Влюбването е определено емоционално състояние, на което се подчиняваме. Обичането е действие, акт. В. веднага си помисли за физическата любов, но Стан говореше за нещо друго. Актът на любовта е решение. Ако обичам някого, ограничавам в полза на този някой своята свобода на избор. Вече не правя всичко, което ми се иска. Например не търся друг партньор, не изоставям човека, когото обичам, не ме плашат трудностите във връзката ми с него. Стан използва думата commitment,която В. никога не беше чувал и не я разбираше. И изобщо цялата тази теория не пасваше към нищо, което знаеше или беше преживял.

   Също и продължението на лекцията. Стан обясни понятието „твърда любов". „Твърда любов" е да направиш нещо привидно против някого, но за негово добро. Например да кажеш горчивата истина, макар и такава, че той е алкохолик. Или да не толерираш чуждите слабости. В. прецени, че такава „твърда любов" граничи с критикарството и нетолерантността. Едва в края на лекцията Стан каза нещо, което накара В. да се замисли. Защо ни е по-лесно да даваме любов, отколкото да се отворим към любовта на другия? Защото, като се отваряме, рискуваме някой да ни нарани, да ни отхвърли. В. си спомни отправените към него преди няколко месеца думи: „Умееш прекрасно да даваш, но изобщо не умееш да вземаш." Чувстваше някаква симетрия, макар че тя говореше за секса, а Стан за любовта в друг, непознат за В. смисъл.

   След лекцията попита защо изобщо са му дали първия ден бележник. Стан го посъветва още един път да прочете брошурката „Добре дощъл на борда", която му бяха изпратили преди идването му във Фермата. И най-вече осма точка. Той отиде в стаята си и прочете: „Струва си да си вземеш бележник. Ще ти е необходим по-късно за работата над моралната равносметка. Някои могат да поискат да си водят бележки на лекциите и занятията. Най-решително те съветвамеда не си записваш просто съдържанието на лекциите, а no-скоро да
се стараеш да се идентифицираш с тези фрагменти, които пасват към теб."

   В. знаеше no-добре какво и как трябва да записва. Нали писането и воденето на бележки беше неговата професия. Все пак забраната го задължаваше. Оттогава на лекциите си записваше тайно отделни думи, които трябваше да му помогнат да запомни колкото се може повече, и веднага след лекцията тичаше до стаята си, за да си запише старателно всичко.

   Ерик свика групата. Слушайки Стан, забелязал себе си и сега говори за това, как се опарил, когато се отворил за любовта. Разказаза първия си брак, за това как открил, че жена му изневерява. Това го затворило за всякакви чувства. Групата реши Ерик да напише писмо на първата си жена, в което да разкрие какво е чувствал, когато му еизневерявала.

   След събирането на групата в десет В. отиде да спи. Преди един го събуди сън. Беше замъкнал някакво момиче в мазето. Когато тя се съблече, той внимателно я разгледа. Помисли си „егати горгоната" и я изхвърли навън. Остана сам с огромно чувство за вина. Тогава отгоре по стълбите при него слезе една негова близка с дъщерите си и с още някого, когото не можеше да идентифицира. Събуди се с чувство завина и страх.

Сутринта записа:

   Тук нещо се отваря. Засега в съня. Започвам да си спомням кошмарите от своя живот. Все повече проблеми, които имах поради алкохола.

   Това май беше мой проблем. Защото последните четири месеца работих, завърших всичко, дойдох тук в добра форма. И като че ли забравих за маса безпокойства, проблеми, неуспехи, за самотата и за бягството в алкохола.

   На тях им се иска да призная, че съм алкохолик, че съм безсилен спрямо алкохола и че съм престанал да управлявам собствения сиживот. Аз го знам и не трябва да ме убеждават в това. За това, че съм престанал да управлявам собствения си живот, имам хиляди примери. Макар и съзнаването, че доколкото в началото пиенето беше прекъсване в работата, а напоследък работата ми изпълваше единствено прекъсванията в пиенето. А безсилието ми се прояви през април във Вашнгтон, когато започнах да пия без никакъв повод.

   Следователно знам, че съм безсилен. И какво от това? Как мога сам да си помогна? Та нали знаех за това отдавна и продължавахда пия. Защо пиех? А тук no-скоро отстраняват въпроса „защо?".Тук искат да повярвам, че пиенето е водеща сила, а всичко останало- производни.

Но нали аз започвах да пия именно поради тези производни.

   Моят проблем е следният - как да се справям с живота без алкохол. Как да се справям със самотата, с умората от хората, с личните си отношения, със секса и ревността.

Как?