ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ, СЪБОТА

   От сутринта валеше, така че медитацията се състоя в лекционната зала, а не на поляната. В книгата „24 часа" се говореше за молитвата; да не търсим в нея лекарство за чувството на неправда и обида, а също и толерантност към другите. Внушаваше се, че трябва да се молиш дотогава, докато молитвата ти осигури вътрешно равновесие и спокойствие на духа. На В. това му изглеждаше недостижимо. Помнеше обаче, че Чарли беше казал на една от лекциите, че сам е бил изправен пред лицето на подобен проблем. Нямал Бог, нямал никаква връзка с него, но бил чул след влизането си в АА, че с някакъв Бог е по-лесно да се живее трезво. Решил да даде шанс на Бог. Всяка сутрин коленичел и се молел Той да се яви пред него. Явил се след три години. В. си помисли дали и той да не пробва това. За целта му хареса една медитация от брошурата за жени „Всеки ден ново начало", където се говореше да не се мисли за Бог като за мъж - защото Бог трябва да бъде също и жена или да бъде над всички тези деления.

   Темата на медитацията от томчето „При отварянето на очите" беше самотата на алкохолика. „Крушенец на безлюден остров може накрая да попадне на друг крушенец, но алкохоликът е винаги единствено сам със себе си, дори в свят, пълен с алкохолици. Това е една от най-бруталните черти на болестта, която отделя алкохолиците от другите и ги прави изгнаници - без родина, без надежда и без приятели." В. си спомни самотата, която винаги усещаше, и се уплаши дали само непиенето е достатъчно да я преодолее.

   По време на последната вече сбирка на контролната група Ан подготвяше пациентите за това, какво ще заварят след излизането си. Разказа за различните видове сбирки на АА. Посъветва ги да посещават сбирки, където има свободни изказвания и дискусии, на които всеки може да говори за това, което преживява в момента и което го боли. Говореше кога трябва да се ходи на сбирки. „Тогава, когато си напрегнат или измъчен, или в изключително добро настроение. Но когато постигнеш успех, също иди на сбирката, защото обикновено в такива моменти си пиел." Когато вече изглеждаше, че трябва постоянно да се седи на сбирките на АА, Ан предупреди да не правят това. Защото не трябва да се третират сбирките като поредната форма на бягство от нормалния живот. Най-добре е да се ходи ежедневно в продължение на деветдесет дена. После може да се ходи три-четири пъти на седмица, а с времето - веднъж седмично.

   Много въпроси породи сравняването на AA c условията във Фермата. Ан обясни, че принципите на Фермата се опират на „стъпките" и на философията на АА, но това не е АА. Във Фермата има повече конфронтации с другите, докато в АА хората са по-грижовни един към друг, не са толкова остри както тук.

   Ан каза да си намерят спонсор колкото се може най-бързо, ако е възможно - по време на първия месец. Това трябва да бъде човек от същия пол, за да се избягнат емоционалните усложнения. Спонсорът трябва да има поне две години трезвеност зад себе си. Добре е да се избере някой прост, не прекалено интелектуализиран, но същевременно твърд човек. Добре е да се слуша спонсорът, той обикновено знае по-добре от нас какво да се прави в рискови ситуации. Струва си да се помни, че на спонсора можеш да благодариш и да го смениш с друг.

   Ан ги съветваше да събират в АА колкото се може повече телефонни номера на други участници в сбирките, на които може да позвънят, когато спонсорът не е достъпен. Принудата за пиене атакува изненадващо и подло тогава, когато не очакваме. Изглежда всемогъща, но минава доста бързо и то без значение дали ще се напием, или не. Най-важното е да издържим първата атака и да не започнем сами да претегляме аргументите за и против. Такъв вътрешен диалог по правило води до бара. По-добре веднага да телефонираме на някого от АА, да започнем да говорим за това и тогава принудата ще изчезне. Също е добре да се вземат телефоните на хора, които могат да бъдат намерени във всеки един момент - едни сутрин, други през деня, а трети късно вечер.

   В края на тази част Ан припомни, че пациентите никога няма да бъдат бивши алкохолици, но имат шанса завинаги да бъдат трезвеещи – тоест непиещи и работещи над своето развитие - алкохолици.

   В края на събирането В. попита Ан дали може да направи „петата стъпка". Чувстваше се малко несигурен, защото имаше впечатлението, че не беше довършил „четвъртата", но искаше да му се махне от главата, като признае на групата своите грешки. Когато Ан каза, че вероятно няма да има време за това, В. се ядоса. Напомни, че свещеникът Джо беше отстранен от Фермата именно поради невъзможността да направи „петата стъпка", а сега на В. му се отказва това, което се изисква от другите. Ан каза, че В. ще трябва някак си да се оправи с проблема и да направи „петата стъпка" в АА след излизането си от Фермата.

   В. не можеше да се съгласи с това. Отново се почувства измамен и отхвърлен. След един час свика групата и настоя да приемат от него „петата стъпка" още преди напускането му в понеделник. Отговори му Сам, казвайки с нескрита злоба, че В. изобщо не държи на „петата стъпка", а само да бъде на неговото. Към него се присъедини Марк, който беше ядосан на В. още по време на събирането на контролната група. После се разрази ад. Участниците в групата обвиниха В., че говори прекалено много, а сам не слуша останалите, прекъсва ги, не им дава да се изкажат докрай, а от известно време е започнал да поучава другите. Посъветваха го да бъде по-толерантен и вместо непрекъснато да се опитва да наложи своето мнение и да контролира другите, по-често да ги пита за мнението им и за съвети относно собствените му проблеми. А също и да се научи да изразява емоциите си, особено гнева, по такъв начин, че да не обижда другите. Всички говореха доброжелателно и със загриженост, но решително.

   В. си тръгна от събирането потиснат. Преди следобедния филм стана и се извини за опитите си за контролиране. Реши да работи над дребните постъпки, които сам не вижда, но които може да дразнят другите. След филма отиде в стаята си да запише това, защото не искаше да го забрави. Записа си и една най-обща мисъл на тема стремежа към контрол и власт. Размишлението дали това не се свързва с известното от социалните науки понятие авторитарна личност. Нали робът не иска равноправие, защото не го познава; неговата мечта е да бъде собственик на роби. Покореният иска да бъде господар, за което най-добре свидетелстваше историята на Полша по времето на комунизма. Замисли се дали Солидарност нещо е променила.

   Изведнъж на отворената врата се появи Карен. След нея Сам, Марк, Ричард и Лаура. Приближиха се до бюрото на В. Сам каза, че се е досещал, че страстта към писането у В. може да бъде толкова силна като алкохолизма. Те обаче държат повече на неговата трезвеност. Помолиха го да им даде всичките си химикалки и моливи, тетрадки и чисти листове. Когато В. се опита да запази дневника и бележките си, казаха, че ще ги получи отново в понеделник при напускането на Фермата. Отчаяният В. даде всичко. След като си тръгнаха, остана сам. Напълно сам със себе си, със своята ранна трезвеност и се почувства безпомощен като дете. Не знаеше какво да прави с всичко това и със себе си. В безсънната нощ усещаше пред себе си пустота. С какво да я запълни?

   Вече нищо повече не записа. Стараеше се да запомни поне това, което му се струваше най-важно. Помнеше, че се страхува да се покаже на света. Въпреки трудните преживявания, във Фермата за първи път в живота си беше почувствал сигурност. Асоциираше външния свят с предишния си живот и с риска. Радваше се само на думите на Ан от последното събиране на контролната група, че този свят също ще им се стори друг, по-добър отколкото преди.

   Запомни и думите на Чарли от вечерната лекция от предпоследния ден. Чарли попита риторично: „Вие въобразявате ли си, че когато пияният негодник спре да пие, вднага ще стане ангел? Той най-напред става трезвен негодник и от този момент трябва да се старае да престане да бъде негодник."

   Преди самото си заминаване отиде да се сбогува с Линда. Благодари й за нейната „твърда любов". Тя го попита какво още иска да разбере преди отпътуването си. В. каза, че все още не знае откъде се е взел при него алкохолизмът. Линда отговори, че отникъде. Взел се е и е. В. не отстъпваше, продължаваше да иска да знае как се отнася алкохолизмът към другите житейски проблеми. Разбра, че е имал тези проблеми, защото е пиел, а не обратното, както смята. Следователно защо е „четвъртата стъпка", защо беше цялото това ровене в миналото? Линда не отговори направо. Но посъветва В. още веднъж да погледне своя лист на живота и да се опита да отдели проблемите с външния свят от вътрешните проблеми със самия себе си.

   В. реши да го направи. Помнеше също и въпроса: „Какъв си всъщност?" Сега имаше цел: да намери отговор на този въпрос и да престане да бъде негодник. Не усещаше колко трудно ще бъде това.

     Записа това решение в дневника си, който получи при напускането. Започна да го чете на автогарата, докато чакаше автобуса. Изведнъж усети страх, който нарастваше с всяка прегледана страница. Даде си сметка, че сега ще трябва да отхвърли не само това, което беше лошо, но и това, което беше ценил, което му беше служило, защото беше позволявало да се справя с лошото или поне някак си да го уравновесява.

   Вярваше, че с помощта на АА може да успее да живее и без алкохола, който сравняваше с отрова, убиваща него самия, и с нокти и зъби, с които нараняваше другите. Но дали ще успее да си смени кожата, да отхвърли бронята, която го предпазваше от света? Дали ще успее да живее без власт, контрол и манипулации?

   Вече в автобуса, като че ли в полудрямка, видя какво имаше под тази кожата. Извднъж си даде сметка, че от алкохолизъм не беше болен мистър Хайд, а доктор Джекил. Че В. не е бил създаден само за да бъде мислеща, интелигентна, творческа личност. Че напъхвайки себе си в тези рамки, е премахнал от собствения си живот други измерения и ценности, без които не е в състояние да живее щастливо. По този начин се беше наказал с болестта, лекарство за която беше мистър Хайд.

   Сега В. наистина се уплаши от своите бележки. Страхуваше се, че ако наистина започне да се рови в тях, ще се запие. Реши да ги скрие и евентуално да се върне към тях, когато спре да се страхува. Тогава, когато доктор Джекил ще се научи да живее без страха, че ще събуди дремещия в него завинаги мистър Хайд.

Това продължи двадесет години.