ДЕН  ТРЕТИ,   ПЕТЪК

   Всеки петък сутрин вместо лекция имаше събиране на контролните групи. Ан обясни с какво тази група се различава от терапевтичната.В контролната група се намират всички пациети, приети предната седмица. Те са в различни терапевтични групи, заедно с пациенти с по-дълъг стаж, и там се върши основната работа. Докато в контролната група споделят с хора, които са в подобна точка на терапията, своите трудности и напредък. В това им помага наблюдаващият терапевт. Тук пациентите се подготвят за разглеждане на отделните стъпки, тук се обсъждат и проблемите, свързани със самото протичане и организацияна лечението. Мониторът утвърждава също и окончателния план на лечението и контролира неговото осъществяване.

   В. беше доволен от такова разпределение на ролите. Ан будеше доверие, от нея се излъчваше топлина и доброжелателност. На него мусе искаше да решава своите проблеми с нея, а не с Линда, от която от първия момент се страхуваше и не обичаше. Зарадва се, още повече, че имаше проблем за решаване.

   Известно време преди идването си от Ню Йорк получи от Полша коректурите на своята книга. Не ги завърши навреме, защото пишеше нещо друго. Така че ги взе със себе си във Фермата, като разчиташе, че ще ги направи в свободното си време. Тук се оказа, че няма свободно време и трябва да се освободи от занятия за два дена, за да прочете над триста страници. Попита Ан дали може да направи това през уикенда, когато няма терапевтична група. Ан му отказа. Каза, че се изисква пълна концентрация върху лечнието, затова няма телевизия и дори радио. Освен това всеки пациент е необходим в своята групана останалите. В допълнение всяко излизане от лечението може дапредизвика неуспех. Това не убеди В., та нали той беше по-лек случай.Затова пък Ан очевидно не си даваше сметка колко важно е да изпрати коректурите навреме. Обясни й за издателския процес в Полша, за огромните разходи на олово, за това, че това е книгата на живота му. Ан, без да разбира нищо, реши, че той трябва да отложи всичко това седна седмица, за следващия уикенд.

   Ядосан, той дрема до обяд. След обяда събра своята група и каза, че за съжаление трябва да замине, защото Ан не му позволява да направи коректурите. Повтори това, което обясни и на Ан. С групата му беше по-лесно. Решиха да направи коректурите в неделя и да каже на Ан, че това е мнението на групата. Остана.

   В един и половина трябваше да довърши вчерашния си разговор със Сюзън. Тя погледна в бележкника си и попита В. как е станало така, че той изобщо е решил да спре да пие. Когато отговори, че вече му е дошло до гуша, а освен това лекарят го е уплашил с цироза, Сюзън го помоли да опише това подробно.

   Това се случи през април във Вашингтон. Два дена след последното му напиване го сполетя простуда или нещо подобно. Болки в костите, умора, май имаше и температура. Беше събота и не можа да намери лекар. Обади се на един свой приятел и го попита дали не познава някого. След един час му се обади по телефона доктор Франк. Зададе му няколко въпроса и каза, че е поръчал за В. лекарство, което може да вземе в близката аптека. Каза му да отиде в понеделник за изследване на кръвта и урината. „Когато резултатите станат готови, ще дойдете при мен." След малко добави: „Аха, и ви моля дотогава да не пиете алкохол."

   В. дори и не мислеше за това. Току-що беше излязъл от запой и главата му още не се беше оправила. В добавка беше пристигнало и семейството му и той беше решил да се пази. Освен това имаше и страшно много работа, която беше зарязал по време на пиенето си. Лекарството му помогна дотолкова, че на следващия ден отиде на сватбата на приятеля си. Съгласно препоръките на лекаря не пи нищо и беше горд със себе си. В понеделник направи изследванията и разбра, че доктор Франк му е определил час в сряда, в три следобед.

   В сряда на обяд всички заедно отидоха на гости у познати. Пекоха в градината наденица, пържиха хамбургери. Имаше вино и бира. В. се чувстваше много no-добре и му се допи студена бира. Една студена бира с горещ кренвирш. Обаче се съобрази със забраната на доктор Франк. В два и половина помоли Том да му остави една бира в хладилника - „ще я изпие, като се върне" - и отиде при лекаря.

   Доктор Франк беше слаб, представителен мъж малко след четиридесетте. Много симпатичен, веднага установиха контакт. В началото го попита за ситуацията в Полша. В. се увлече в много дълги обяснения. Лекарят го слушаше с интерес. След около половинчасов необвързващ разговор той се наведе над документите, лежащи на бюрото му.

       -Тук са вашите резултати - каза лекарят. - Отлични са. Вие сте много здрав. Поздравявам ви.

- Така ли? - зарадва се недоверчиво В.

       - Да. Всичко е в нормата, дори и no-добре от много хора на ваша възраст. Невероятно. Жалко само, че след две години ще умрете.

- Как така? Защо?

       - Нищо специално, черният дроб. Всичките ви изследвания са наред, но направихме специален тест за цироза. Ето го, виждате ли? - Показа му един от документите. - Нормата е от нула до четиридесет, а вие имате сто и дванадесет. С тези темпове това ще продължи около две години. Черен дроб още не се присажда. А впрочем, дори да се присажда, струва ми се, че скоро се връщате в Полша, а там май е трудно да се намери някой със здрав черен дроб - пошегува се той.

   В. дори не се и замисли над уместността на тази шега. Не помни добре какво чувстваше. Може би нищо. Като че ли отчаяние. Струваше му се, че приема думите на доктора като нещо естествено, дори очаквано.

       - Какво да се прави - каза. - Щом като е така, нищо не може да се направи.

       - Не е задължително - усмихна се доктор Франк. – Черният дроб може и сам да регенерира. Само трябва да му се помогне.

   В. предчувстваше нещо неприятно, но същевременно усети как у него се възвръща желанието за живот и волята за борба.

       - Имам идея - каза той. - Аз много обичам разни люти подправки. Може би не трябва да ги ям?

- Може да ядете всичко, абсолютно всичко.

- Тогава как да помогна на черния си дроб?

- Да престанете да пиете. Само това.

     Във въображението си видя двора на Том, огнището, очакващата го студена бира и почувства, че сякаш губи нещо много ценно.

       - Какво означава „да престана да пия"? - не се предаваше В.- Достатъчно ли е да не пия няколко седмици, или да не пия твърд алкохол? Защото мисля, че от време на време мога да изпивам по една бира.

       - Вие разбирате достатъчно добре английски, за да знаете какво значи „да престана да пия". Да престанете, и точка. Но изборът е ваш. Може да не престанете и да умрете. Мое задължение е само да ви кажа какъв избор имате.  Защото аз заради вас няма да спра да пия. Вие сте възрастен човек - каза доктор Франк, този път с много сериозен, дори решителен тон.

       - Добре, ще си помисля - каза В. много притеснен, сякаш бяха го хванали да прави беля и му се бяха скарали. - И щом като вече съм тук, мога ли да ви помоля за чисто медицински съвет. Имам три проблема: нощем непрекъснато ту ми е студено, ту ми е така горещо, че ме облива пот, непрекъснато ми са студени краката и изпитвам затруднения да уринирам. Може ли да ме посъветвате нещо?

       - Не мога. Лимитът от сто долара за това посещение е изчерпан. Но пък ще ви кажа нещо. Ако излезете от тук и спрете да пиете, а след половин година продължавате да имате тези неразположения, елате пак при мен. Ще ви лекувам безплатно.

Стисна му ръката. Като го изпращаше към изхода, добави:

       - Аха. Благодаря ви за това, което ми разказахте за Полша. Вие сте много мъдър и интелигентен човек. Ще бъде жалко за вас.

   В. излезе на обляната от пролетното слънце улица. Най-напред почувства страх. Огромен страх. Искаше да живее. Вървеше несъзнателно към паметника на генерал Вашингтон, усещайки колко много му се иска да живее. Изведнъж го изпълни облекчение и благодарност към доктор Франк.

   Погледна към алкохола по съвсем друг начин. Често мислеше за пиенето, трудно му беше да се преструва, че изобщо няма проблеми. Но обикновено мислеше за това в психологични категории. Защо пие? Дали наистина си струва да пие дори ако пиенето е почивка и водеща сила в творчеството му? Каква мотивация би могъл да има вместо алкохола? Понякога си мислеше за своето пиене в моралните категории добро и лошо. Ама наистина ли със сигурноост е лошо, че пие? Не наранява ли другите, особено майка си, която толкова се притеснява за него? Как да се очисти от последствията от пиянските изпълнения? Обикновено някак си се справяше с всичко. Но подсъзнателно чувстваше, че в областта на психологията и етиката има докторати по заблуждаване на самия себе си.

   А сега доктор Франк постави целия този проблем на физиологична плоскост. В. знаеше, че не може да измами черния си дроб. Реши да престане завинаги. Беше вземал такова решение и преди, но никога не беше имал така ясна и силна мотивация като тази, която му поднесе доктор Франк.

   Обзе го някакво спокойствие и решителност. Когато след връщането си на купона отказа бирата, Том го попита дали още е болен и какво по-точно му е. В. му каза за черния си дроб и че вече изобщо няма да пие. Том погледна на това с пренебрежение. Ева беше слушала такива обещания много пъти, така че и сега не им обърна внимание.

   Самият В. прие обещанието си сериозно. Обикновено когато след дълъг запой си обещаваше, че никога повече, че вече му стига, мислеше, че със своята воля и работоспособност ще може да се справи. Този път обаче чувстваше, че го чака тежка задача. Още му беше прясна в паметта случката от преди седмица, когато излизаше от последния си, седемнадесетдневен запой. В сряда трябваше да отпътува за Ню Йорк, за да посрещне семейството си, което пристигаше от Варшава. Възпря се в неделя. В понеделник почисти, направи покупки, легна си да спи по-рано. През нощта не мигна. Получи стомашни гърчове, сякаш изведнъж му се бяха образували някакви буци в корема и го задушаваха отвътре. Опита се да повърне и не можа; друга буца го душеше в гърлото. С часове стоеше над тоалетната чиния, опитвайки се да изпикае урината, която го гореше отвътре, и не можеше. В един момент се задави със собствената си кръв, която почувства в гърлото си. Свлече се от леглото на пода. Вече не помни точно, но му се струва, че извика „Боже, помогни ми" или нещо подобно. Изплю кръв и полежа няколко часа под мивката в банята. После се върна в леглото.

   Сутринта дойде Ирена, която трябваше да го закара на летището. Погледна го и го закара в болницата. Там го поставиха на системи. След два часа силите започнаха да му се възвръщат. Малко по-късно - съзнанието. Следващите три часа размишляваше. Защо не може да спре? Как изобщо стана, че попадна в този запой? Нали не беше след завършването на работата. Нямаше никакви поводи. Имаше вече работа, пари, предложение за научни изследвания, договор за книгата и в добавка - самотата му свършваше. И все пак се запи и не можа да се спре. Когато след шест часа излезе от детоксикацията, дежурният лекар му каза: „Знаете ли, ние можем само да ви помогнем да дойдете на себе си. Но ако имате проблем с алкохола, детоксикацията може да не е достатъчна. Потърсете помощ там, където можете да я получите. Най-ефикасно е в АА". В. дори не протестира. Знаеше, че лекарят има право, главният му проблем не е самотата нито умората, а алкохолът. Реши да се предаде и да опита изобщо да не пие.

   На следващия ден се срещна с Ева и момичетата в Ню Йорк. Беше щастлив. Ева му беше донесла от Полша бутилка от любимата му вишновка. След един час отново беше пиян.

   Днес В. смята, че това беше най-важното му напиване в живота. То настъпи толкова бързо след кошмарната му нощ, детоксикацията и обещанието, че нямаше начин да не забележи, че няма достатъчно силна воля, за да се справи сам. Именно поради това, след като излезе от доктор Франк, реши да помоли за помощ. Така попадна на Джим и после във Фермата.

   Сюзън изслуша всичко това търпеливо, записвайки от време на време някоя подробност. Когато свърши, го попита дали наистина иска да спре окончателно. Той каза, че иска да се научи да пие като хората, да не изпада в запои и да не се напива.

       - А ако това е невъзможно, готов ли сте да спрете да пиете завинаги?

       - Като че ли да, макар че ми е трудно да кажа как ще бъде занапред. Днес мисля, че да.

       - Какво ще ти липсва, ако се откажеш от алкохола? За какво най-много ще съжаляваш?

   Дълго време мисли, сякаш си спомняше всичките пиянства. Сам се учуди, когато си даде сметка, че това са махмурлуците. Сюзън също се учуди, после му каза, че това е бил единственият по рода си отговор в историята на Фермата.

   Но така беше наистина. Това се беше взело от творчеството му. В. пишеше исторически книги, репортажи, есета, интервюта с известни хора. Но истински мечтаеше да напише роман. Или разказ. Литературна проза, която смяташе за истинско творчество, за разлика от цялата вторична литература. Впрочем един от неговите приятели, сам известен писател, казваше, че това, което В. пише, е много добро, но това са компилации. В. никога обаче не се осмели да напише роман или дори разказ, което би му отворило пътя към истинската литература. Много страдаше от това. И само понякога, именно като махмурлия, бентовете на въображението и креативността му се разкъсваха. В главата му се появяваха цели, напълно завършени разкази и романи. Понякога ги виждаше отпечатани, подвързани и ги четеше в пиянския си полусън, разлиствайки страница след страница. Друг път си представяше ръкописи, а понякога нематериалния поток на съзнанието. Едни помнеше, други моментално забравяше. Най-често това бяха сюрреалистични разкази с неочаквана поанта. Понякога си мислеше, че тези махмуромани или литературни хепиенди си струват целия този кошмар, свързан с продължителното пиянство. И макар че му се случваха рядко, веднъж на много махмурлуци, замисляйки се над въпроса на Сюзън, нямаше съмнение, че именно такива махмурлуци бяха за него по-ценни от отпускането от алкохола, жените, компанията и дори енергията за работа, която алкохолът му даваше.

   Сюзън не коментира неговата любов към махмурлуците. Още веднъж си прегледа бележките и записа на един лист неговата встъпителна задача: „Изработи писмено „първата стъпка" и убеди групата, че си безсилен спрямо алкохола, и то още преди да изпиеш първата чашка. Освен това ги помоли да ти помогнат в проблема с K.I.S.S.".

   В. не разбра задачата. Знаеше, че „първата стъпка" в програмата на АА гласи: „Признахме, че сме безсилни спрямо алкохола, че престанахме да управляваме собствения си живот." Разбира се, беше съгласен, че пие прекалено много, но не разбираше особено какво значи да бъдеш безсилен пред изпиването на първата чашка. Сюзън каза да помоли групата да му обясни задачата. Но пък му обясни значението на K.I.S.S. Keep it simple stupid означава да не усложняваш прекалено нещата, да не мислиш по прекалено сложен начин за своите проблеми. Накратко Сюзън му обърна внимание на опасността от прекалена интелектуализация на простите сами по себе си проблеми. Трябваше да мисли по-малко, по-малко да се напъва да разбере всичко. Трудно му било да се съгласи с това, защото смятал именно разбирането за ключ към щастието. За своя употреба преведе значението на K.I.S.S. на полски също така примитивно: „Без философстване", както казваше на студентите един от офицерите по време на военното обучение.

   Излезе от Сюзън много уморен и отново си подремна. На вечерната лекция говори Линда, трерапевтката на неговата група. Темата беше за механизма на отрицанията или минимализирането на последствията от пиенето, търсенето на поводи и оправдания за пиенето и обвиняването на другите. Само дето Линда не теоретизираше, а разказваше за своя живот и направи това по потресаващ начин. В. разбра, че самата Линда, както почти всички останали от персонала на Фермата, е алкохоличка, непиеща от дванадесет години. След тази лекция тя му изглеждаше по-близка и престана да се страхува от нея.

   После Кен се сбогува с общността, по-късно и със своята група. Беше завършил лечението и сутринта на следващия ден се връщаше вкъщи. В. от първия момент беше впечатлен от него, особено от очите му и от начина му на говорене. Кен му изглеждаше някак си одухотворен, същевременно, а може би и именно поради това, малко недостъпен за В., дори отблъскващ. На сбогуването Кен му каза, че не знае дали В. е алкохолик, но ако е, той е единственият алкохолик, който може да спре да пие по поръчка, планирайки кога ще стане това.

   В. се зарадва, защото наистина неотдавна у него се обади надеждата, че все пак може и да не е алкохолик. Учуди го обаче, че в гласа и в израза на лицето на Кен нямаше радост, а само доброжелателна загриженост. Тази вечер нито на другия ден не записа нищо в дневника си.