ДЕН ДЕСЕТИ,   ПЕТЪК

   На сутрешното събиране на контролната група Ан говори за „четвъртата стъпка": „Направихме основна и смела морална равносметка." От нея вееше заплаха. Всеки, който пиеше, беше на нож с правилата и моралността. Никой не знаеше как да започне с това.

   Ан каза, че моралната равносметка засяга не само недостатъците, а и достойнствата. Впрочем често едно и също качество или поведение веднъж може да бъде достойнство, а друг път недостатък. Например щедростта е достойнство, но ако се състои в раздаване на другите на пари, необходими за издържането на семейството, става недостатък. Дори най-важното в трезвеността достойнство - честността, може да бъде недостатък, ако води до причиняването на неприятност някому. Във всеки случай Ан подсказа да отбелязват недостатъците и достойнствата на един и същ лист, за да могат да се видят едновременно. Посъветва ги преди да започнат работата над „четвъртата стъпка", да прочетат съответната глава на „Голямата книга" и още няколко книги, намиращи се във Фермата. И да питат другите пациенти за своите недостатъци и достойнства.

   За да демонстрира как може да изглежда това, Ан постави в средата на стаята висок стол и каза всеки подред да сяда на него. Останалите трябваше да говорят какви достойнства има седящият на стола. „Сега само достойнствата, защото за недостатъците сте слушали вече достатъчно" - каза Ан.

   Това беше необикновено преживяване. Всеки чу списък от достойнства, за които и не подозираше, че притежава. В. разбра, че е топъл, емоционален, впечатлителен, щедър и с удоволствие помага на другите. Никога преди никой не го беше хвалил за това. Знаеше, че е интелигентен, способен, работоспособен, има успехи. Подозираше също, че е сантиментален, но се страхуваше от това и криеше своята емоционалност, която му се струваше признак на слабост. А сега разбра, че другите я усещат и я смятат за достойнство. У него започна да покълва мисълта, че може би всъщност е мислел за себе си не най-доброто. И другите имаха подобни впечатления: в мрака на миналото, в несигурността на бъдещето започна да се прокрадва някаква светлинка, излизаща от другите хора, осветяваща нещо, което беше скрито във всеки.

   Тогава Ан разказа за сиамските близнаци. Представете си двама сиамски близнаци, каращи кола и дърпащи от ръцете си кормилото. Единият е добър, нежен, впечатлителен, а другият - зависим. Борят се помежду си кой да управлява вашия живот. Досега братът алкохолик е бил по-силен; той е контролирал и потискал по-слабия. Сега ви чакат две задачи. Да намерите в себе си по-слабия и да го подсилите така, че да е в състояние да управлява вашия живот. И същевременно да отнемете от ръцете на другия кормилото, да го отслабите и да го поставите под контрола на първия. Сега вече знаете, че той съществува. В. излезе от срещата подкрепен и реши да търси своя сиамски близнак. Каза за това на Ан, която се усмихна доброжелателно. Зададе й още няколко въпроса за това, как трябва да разбира безсилието и неспособността да управлява собствения си живот, защото си изясни, че това му липсва в досегашната работа над „първата стъпка", към която искаше да се върне.

   Но преди това трябваше да отиде на лекар. Схващанията в крака му се засилваха, сега се появяваха не само нощем, но и през деня. Във Фермата имаше лекар, доктор Бил, и В. имаше при него час малко след срещата с Ан. Намери още малко време, за да си запише за какво да го попита. Знаеше, че лекарите в Америка са скъпи и имат малко време, така че не искаше да забрави нещо. Искаше да разбере какво е това и откъде се е взело. Как може да се развие и дали не го заплашват схващания и в двата крака? Как да го лекува? Колко може да продължи? И какво да избягва за в бъдеще? Дали ще може да спортува, да кара ски, да ходи на дълги екскурзии, за каквито винаги си е мечтаел?

   Доктор Бил старателно му прегледа крака, попита го откога има схващанията и какъв му е начинът на живот. Попита също каква работа му е назначена и каза, че ще го освободи от нея за известно време. Освен това В. не трябва да ходи продължително, на занятията трябва да си държи крака на високо, най-добре на друг стол. Освен това вечер трябва да си слага термофор и два пъти седмично да взема таблетките, които ще получи. След известно време пак трябва да дойде тук.

   В. си взе листа и попита какво всъщност му е. Доктор Бил малко разсеяно повтори: „Не работи, не ходи, дръж си крака нависоко, слагай си термофора, пий хапчетата и всичко ще бъде наред." В. реши, че лекарят не е разбрал въпроса и го повтори, обяснявайки, че го интересува как ще се развива това. „Не е ли вярно, че схващането на крака е резултат от недостига на кръв в мускула? Също както при инфаркта? Дали този процес, който причинява схващането, не го застрашава с истински инфаркт?" - попита той. Доктор Бил чак зяпна. „Аз не се занимавам с това - каза той. - Засега избягвай ходенето, не работи на лентата в кухнята, дръж си крака на стол, вземай таблетките и си слагай термофора. Това е всичко." В. се призна за победен, но го попита още какво трябва да прави и какво да избягва за в бъдеще. „Вече ти казах няколко пъти: не ходи, не работи, крака нависоко, термофор и таблетки. А сега изчезвай оттук, защото нямам време."

   Що за простак, помисли си В. Може би защото е алкохолик. С какво право се отнася така с мен? Нали всеки пациент има право на информация. В. разбираше от наука, стараеше се винаги да разбере света, а тук някакъв провинциален лекар не му позволява да разбере собствения си крак.

   Отчаян отиде в кухнята и даде бележката за освобождаване от работа. Получи таблетките и термофора. Отиде в стаята си, взе стола от бюрото на Дол, сложи си крака на него и започна да работи над пийографията си. Погледна вчерашната си диаграма. Реши да нанесе с червен цвят случаите на безсилие пред алкохола. Както му беше казала Ан, с безсилието си имаме работа винаги, когато пием, въпреки че сме решили да не пием. Или когато сме решили да изпиемедна бира, а пием повече и се напиваме. Също и тогава, когато някой е обещал на себе си или на друг, че никога вече няма да пие, но не е спазил обещанието си. Когато пийографията му зачервеня много, В. започна да нанася на нея с виолетов маркер случаите на липса на контрол над собствения си живот. Ан беше обяснила, че е най-добре да си спомним различни видове ексцеси, свързани с алкохола, скандали и побоища, семейни проблеми, а също и уволнявания и финансови проблеми. В. започна да поставя на диаграмата знаците х, xl, х2 и така нататък, а в дясната страна кратко описваше тези ексцеси. Когато свърши, погледна листа. На него се виждаше целият му живот, сведен до най-важните въпроси: кариерата, написаните книги, отношенията с другите хора и пиенето на алкохол и последствията от това.

   Видя дословно черно на бяло, че линията на живота му, когато беше навършил седемнадесет години, от май до края на септември беше обозначена с черния цвят на пиянския запой, а по-долу, чак до февруари следващата година, се виждаха много черни точки, тоест еднократни пиянства. Реши, че още тогава е бил алкохолик, но се нуждаеше от двадесет и една години, за да забележи това.

   Когато беше на деветнадесет години, за първи път реши да спре окончателно да пие. Издържа няколко седмици. Три години по-късно даде и втора клетва, също неуспешна. След това вземаше такива решения след всеки пиянски инцидент, побой или скандал. Те бяха многобройни. На двадесет и девет години, вече като известен журналист, беше в Индонезия. На прием в полското посолство в пияно състояние обиди няколкостотин гости и то поединично, един след друг. Когато няколко души му казаха, че вече веднъж ги е обидил, излезе в тъмната нощ, в непознатия за него град.    После помни само, че рикшите си го продаваха един на друг, преди да го докарат до хотела „Марко Поло". Пет години по-късно напълно дезорганизира международна конференция в Ирландия и загуби поканата за едногодишно излизане до Америка. Но всичко му минаваше метър: посланикът в Джакарта тушира целия инцидент, а в замяна за отказаната покана приятелите му в американското посолство му намериха още по-добра стипендия.

   През последните пет години вече дори не се нуждаеше от ексцеси, за да реши да спре пиенето. Правеше го след всеки запой, когато след все по-големи мъки идваше на себе си. Но никога не успяваше да издържи. Най-често се връщаше към пиенето поради самотата, макар и невинаги. Най-дългият период на трезвеност, който продължи седем месеца, прекъсна в Москва. Там се срещна с един голям философ, с когото разговаряха за морала и ценностите. После ученият го покани на вечеря. Вдигна тост. В. отказа, но когато видя болката в очите на философа, се съгласи на чаша шампанско. Вечерята завърши с пиянство, а после В. три седмици пи и работи с непрестанен махмурлук. Понякога прекъсваше трезвеността си, когато някой го ядосваше. Започваше да пие и тогава, когато се уговаряше с жени. Те представляваха важна част от живота му.

   В. видя на диаграмата, че скоро след завършването си се беше отказал от почти всичките си интереси, от ходенето на театър, на спортни състезания и дори значително беше ограничил четенето. Животът му все повече се ограничаваше до пиене, работа и именно момолетни запознанства с жени, за които после най-често не искаше и да си спомня. На линията, обозначаваща двадесет и шестата година от живота му, написа: „морален упадък", а една година по-късно: „загуба на способността за чувства". Именно тогава една от жените, от които се интересуваше, каза за него, че е като прегоряла тенджера. Едва сега В. разбра какво означава това. Даде си сметка, че личният му живот е бил подчинен на пиянството. Беше се отрекъл не само от първата си любов, но и от всяка следваща, сякаш се страхуваше, че връзката с някого може да му ограничи пиенето. После се захвана с недостъпни жени - омъжени или живеещи в чужбина. Тези връзки му даваха това, от което се нуждаеше, и същевременно му позволяваха да се връща към пиянството. Понякога В. планираше съвместен живот с някоя, но веднага го обхващаха съмненията. Бягаше, търсеше приключения.

   От всички черти на алкохолизма му липсваше уволняването от работа. Спомни си само един случай от преди пет години: тогава беше в запой и не спази срока за даването на статията, която цялата редакция на четен седмичник чакаше. Вярваше, че както винаги ще успее да изтрезнее навреме и да я напише, и подведе редакторката. Редакцията реши да задържи отпечатването до следващия ден, когато В. със сигурност трябваше да даде текста. На следващия ден отвори вратата на редакторката напълно пиян и с празни ръце.

   Но това се беше случило само веднъж. Това му изглеждаше почти невъзможно. В. още веднъж погледна диаграмата и изведнъж разбра защо. Ето, на двадесет и четири години си промени начина на работа. Тогава работеше като редактор в издателство, където ходеше всеки ден в осем и половина сутринта. След известно време му беше все по-трудно да става, да ходи на работа и да се концентрира върху нея. Реши да напусне. Защото работеше добре, ръководителката на редакцията искаше да го задържи и му позволи да работи вкъщи. Вземаше книгата за редактиране в определения срок. Работейки ден и нощ, я правеше обикновено два или три пъти по-бързо, спестявайки много време. Тогава именно премина от всекидневното пиене на запои. В началото те продължаваха по няколко дена, но после се удължиха до седмица или две. Най-дългият му продължи почти месец и половина. Затова винаги си избираше такава работа, която да му позволява свободно да разполага с времето си. Доколкото първите години пиянството му пречеше в нормалната жизнена активност, то по-късно винаги внимаваше жизнените дейности да не пречат на пиянството му. Разбира се, това ставаше извън неговото съзнание. Затова сега, гледайки диаграмата, В. забеляза, че необходимостта от пиене е била главната движеща сила на неговия живот. Именно тя беше решавала какво да прави, къде да работи, къде да живее, какви да бъдат неговите най-интимни връзки с хората, как да живее.

   В. видя по-силния сиамски близнак, седящ от ранната му младост на кормилото на живота му. Вече нямаше съмнения, че този шофьор е алкохолик. И  е самият той е безсилен спрямо алкохола.

   Потвърждение на това откритие той намери по време на следобедната лекция на младата терапевтка на име Даяна. Темата беше „четвъртата стъпка" на АА или моралната равносметка, за която в петък говори Ан. Даяна определи тази стъпка като катарктична, защото често позволява да познаеш себе си. Тя представи редица проблеми, емоции и поведения на алкохолика. Всеки алкохолик има много жизнени трудности - в семейството, във връзката с другите хора, в работата; има и финансови, правни и здравни проблеми. Тези проблеми пораждат, а още по-често задълбочават мъчителните емоции: срам, чувство за вина, отхвърленост и самота, самосъжаление, страх, злоба и обида. Никой не иска да си признае такива чувства, затова всеки ги крие под различни емоции и поведения. Така скритият срам може да се изрази под формата на високомерие. Чувството за вина води до търсене на жертвени козли. Страхът от отхвърляне води до прелъстяване на света, вземането всичко на шега или просто до изолация. Злобата търси виновни. Страхът лежи в основата на импулсивното поведение, води до рискуване, но и до надменност спрямо другите. Не знаем истинските източници на тези емоции и позиции, защото те са създания на нашите способности за разбиране, рационализиране. ,Четвъртата стъпка" ни позволява да пробием тази броня и да видим поведенията и лежащите в техните основи емоции. Нейният успех зависи изключително от способността честно да погледнем нашите действия, емоции и мотиви. Този, който успее, ще види, че неговото поведение и болезнени емоции са били в резултат от зависимостта.

   В. лесно свърза думите на Даяна със себе си и моментално призова групата на събиране. Представи своята диаграма и още веднъж разказа за безсилието си спрямо алкохола. Говореше за неизпълнените решения и за връщанията си към пиенето. Доколкото по-рано обикновено беше имал някакви поводи за това, то въобще не може да разбере последния си запой във Вашингтон. Той настъпи след като че ли най-щастливия период в целия му живот. Жънеше успехи, имаше нови перспективи. И изведнъж, без никакъв повод, отиде да пие. За В. това беше коронното доказателство за неговото безсилие спрямо алкохола.

   Този път членовете на групата решиха, че В. ги е убедил за безсилието, но Бил и Адам продължаваха да чувстват у него силно убеждение за налагане на контрол над живота му. За това трябваше да свидетелстват тези фрагменти, в които казваше защо беше започвал да пие след по-дълго прекъсване. „Тези привидни поводи за пиене ти замъгляват съзнанието. Замисли се честно защо пиеше. Добави към своята диаграма и липсата на способност да управляваш живота си. И то напълно независимо от алкохола. Следователно премини втората част на „първата стъпка", защото без нея няма да напреднеш" – каза Бил.

   В. много-много не разбра това. Та нали току-що Даяна ясно каза, че алкохоликът има проблеми, които лежат в основата на неговите емоции и поведение. Но преди всичко беше ядосан, че още трябва да работи непрекъснато над „първата стъпка". Бързаше вече към следващите, особено към „четвъртата", за която говори Даяна.

   Вечерното събиране на групата беше предизвикано от Бил и Лаура. Когато Бил заговори за тясната връзка на алкохолизма с хазарта, В. си помисли за също толкова тясната връзка между пиянството и секса у себе си. За това именно говори Лаура. От своя страна, тя свързваше както пиенето, така и лекото поведение със страха от отхвърляне. Завладяна от този страх, тя не била в състояние да се разкрие пред друг човек, освен ако не била пияна. А тогава се разкривала прекалено бързо и прекалено много. В. се отъждестви с това още повече, макар че започна да си дава сметка, че той не толкова се беше отварял, колкото завладявал.

   Мисли за това до късно през нощта. Разбра защо неговите партньорки имаха приключения с други мъже. Спомни си думите на Ева за това, че да дава, В. умее, но да взема - не. Скри ръката си под одеялото. После имаше впечатление, че това беше първият напълно чист сексуален акт в живота му. Заспа с решението да бъде верен.