Тази история я посвещавам на моя брат Даниел, когото обичам изключително силно и на когото дължа много за моята трезвост, а също и на моите родители, които също много се бориха за моето оцеляване!
Казвам се Митко и съм алкохолик. Как го разбрах и какво се случи с мен, ще се опитам в най-общи линии да ви разкажа. Пия от приблизително 20 години, значи бях около 13-14-годишен, когато започнах да опитвам алкохол. Спомням си, че от самото начало алкохолът ми допадна. Донесе ми нови и приятни усещания. Аз никога не съм бил стеснителен и страхлив, не съм имал и проблем с общуването с момичета. Но алкохолът внесе в мен една съвсем нова и стабилна увереност, просто ме изстреля в ново измерение! Значи отначало – когато бях юноша, започнах с леки напитки като бира най вече и по много малко вино. Това обикновено се случваше, когато ни пускаха в ученически ваканции и ние с моя брат ходехме на село при баба и дядо. Бих казал, че това бяха доста безгрижни дни, които прекарахме там, изпълнени с много тийнейджърски емоции, с много трепети и, разбира се, това бяха годините, в които момчетата започват да се доказват помежду си! Именно така, невинно, започнахме да опитваме алкохол и да се доказваме един пред друг! Много добре се сещам, как се състезавахме с другите момчета кой ще изпие повече бира или кой ще издържи най-много на пиене. Спомням си обаче, че много бързо започнахме да опитваме и по-твърд алкохол. За разлика от мен, моят брат не е зависим и си спомням как още тогава, когато прохождах в алкохолната си одисея, аз пиех доста повечко от него, просто си ми се услаждаше повече, а и носех на повече алкохол. Та значи към 15-годишен вече си пийвах и други напитчици, като коняче най-често, ракия, водчица, мента, различни ликьори.
Спомням си, че много неусетно бях започнал да пия по-големи количества алкохол и по-често. Освен това вече не пиех, само когато ходехме с брат ми при баба ми и дядо ми, но и по време на учебната година. Най-често се събирахме с някои мои съученици в някой от тях и уж така на раздумка, компания ни правеше и някакъв алкохол. Дори доста пъти сме излизали по заведения с цел да пийнем – всичко това, когато съм бил 15-годишен. Когато с моя брат бяхме на 16 години, вече имахме трайно сформирана компания от приятели и всички ние употребявахме алкохол. Мога да спомена, че някак си нашата компания бяхме доста известна банда. Всички бяхме нахакани, наперени, имахме се за доста интелигентни момчета, отбирахме момичетата, с които да се запознаваме. Имахме си любим клуб, в който се събирахме и който посещаваха и други компании, подобни на нашата. Т.е. там се оформи една среда, в която всички се имахме за по-големи тарикати и по-големи умници от много, много други момчета и момичета на нашата възраст.
Отначало на алкохола се отдавахме предимно в петък вечер или събота, понеже беше уикенд и не бяхме на училище, а и задължително след този клуб се ходеше на дискотека. Но лично аз си спомням колко пъти си пийвах и през седмицата, когато се събирахме там. Не че и другите не са пили, но те обикновено пиеха бира, докато аз пиех водка с любимия ми доматен сок или джин с тоник (Джин с тоник много заобичах от един роман на Джон Гришам, който много харесах. В него любимото питие на главния герой беше джин с тоник.). И така, малко по малко, аз започнах да си пийвам по-редовно. Под влияние на алкохола аз придобивах изключителна самоувереност във всичко! Някак си нещата ставаха много лесни за мен, когато пиех, ставах изключително остроумен, забавен и може да се каже, че в тези моменти бях сърцето на компанията! Освен това съвсем лесно печелех сърцата на девойките! Алкохолът отвори пред мен вратите на други светове, вълшебни и нереални. И колкото повече пиех, толкова повече в мен се засаждаше мисълта, че аз съм различен, по-умен от много хора,че виждаш ли как може да има толкова принизени и притъпени хора, да не виждат светa, който аз виждам. Започнах да си казвам, че аз не съм за това време, в което живея, че може би е трябвало да се родя в рицарските времена или че може би изобщо не съм за планетата Земя. Започнах да греба от нсладите на живота с голямата лъжица и бързо да се наслаждавам на нещата. След като се насладявах на нещо, ме обземаше скука и апатия, и само когато пиех, си връщах настроението и се впусках в нови приключения, за да откривам нови алтернативи на комфорт и нови наслади. И когато откриех нещо такова, винаги го гарнирах с алкохол, комбинацията от двете неща – нова наслада и алкохол, беше много силна. Тогава вече ми се случваше да се понапивам сериозно. Към осемнадесетгодишната си възраст вече мога да кажа, че изключително се забавлявах и веселях под въздействието на алкохола. Тогава бяха годините, в които имаше много купони, дискотеки, връзки с момичета, почивки на море с приятели. И винаги всяко едно нещо от тези беше свързано с алкохол.
Завърших средното си образование и с моя брат влезнахме в казарма. Там, може да се каже, позабавих алкохолните вечеринки, но когато излизах в отпуск наваксвах. След казармата кандидатствах в университет и бях приет. В университета вече започнах да пия доста сериозно, хем като количество, хем като време – по различно време на деня, по няколко пъти в седмицата! Същевременно в мен продължаваше да се доразвива мисълта, че съм по-специален, по-привилегирован, че зная много повече за живота от другите около мен, че съм видял и опитал много повече от другите. Постоянно търсех нови емоции, нови тръпки и когато тъпчех на едно място, без да открия нови тръпки, пиех много, защото само алкохолът ми даваше надежда и ме поддържаше във форма. И така чаша след чаша аз бях тръгнал към моето погубване и саморазрушаване, без да го осъзнавам.
Тогава бяха започнали и някои мои здравословни проблеми с кръвното налягане, нервната система и т.н. Започнаха да ми се случват странни неща, които тогава лекарите нарекоха депресии, тревожност и др. Без причина изпадах в паникa, която, сега си спомням, направо си беше страшна за мен. От време на време имах такива страхове, че не можех да се покажа на улицата. Много пъти са ми се случвали подобни неща, докато съм бил в градския транспорт, и изживяването е неописуемо! Няколко пъти се случи така, че в такива моменти аз слизах от трамвая, влизах в някой бар и изпивах едно питие. Малко след това тези страхове и паникaме напускаха и аз реших, че съм намерил хватката, която да прилагам, и се поуспокоих. Вече имах решение – стане ли така, пия и всичко се оправя. Изобщо не предполагах, че всичко това произлиза точно от алкохола. Няколко годинки след това в мен се прокрадна мисълта, дали тaзи тревожност и паникaне са точно от алкохола, но трябваше да минат години, за да го разбера. И така, аз продължавах да пия и то все повече от преди. Когато ходехме с колеги от университета на ресторант или бар, аз изпивах огромно количество алкохол и в почти всички случаи се държах на крака и в ясно съзнание. Тогава имах сериозна приятелка, която обичах, ценя и днес, но след няколко години връзка се разделихме. Причината няма да казвам, но в основата на нещата беше моят алкохол и по-точно налудничавите мисли след много дни пиене. След тази раздяла мога да кажа, че пих страшно много, почти всеки ден, за дълъг период от време.
След университета заминах в чужбина за няколко години и там доста намалих алкохола, а концентрати почти не пиех, основно вино и бира. През една от отпуските ми, които идвах да прекарам в България, се запознах с едно момиче, с което по-късно се сгодихме. Така се върнах отново в България. Започнаха забавления насам натам и малко по малко отново влязох в стария ритъм на пийване. Започнах пак и основно да пия концентрат. Пиех често, по поводи и без поводи. Започнах да имам тежки махмурлуци. Бях започнал да ставам доста раздразнителен и нервен, най-вече на следващия ден след пиянстване. Често пъти, след такава напрегнатост и дискомфорт, на следващия ден изпивах някое питие и се оправях. Това започна да ми става навик – да се лекувам по този начин – и започнах да си го практикувам редовно. Ето така, неусетно, аз си станах завършен алкохолик, без още да го знам! Започна да не ми се ходи на работа от време на време, защото се чувствах зле от предния ден или пък имаше дни, в които просто оставах вкъщи, за да пийна. Съвсем естествено, пиех и на работа.Дните вървяха, а аз пиех все повече и повече. Между мен и годеницата ми започнаха да стават все по-чести спорове заради алкохола. Отделно на няколко пъти имахме много сериозни скандали по други поводи, които нямаха отношение с алкохола. но които аз използвах за сериозни мои опиянявания. Бях започнал за най-малкото нещо да се напивам и често ми се случваше да пийвам по няколко дни, докато не се почувствам много зле и чак тогава спирах! Проблемите с годеницата ми растяха и съвместният ни живот се рушеше с всеки изминал ден, но аз бях потънал в алохолно забвение и не обръщах внимание на тези неща, по-важно бе за мен да пия.
След 4 години съвместен живот и преди сключване на брак се разделихме. Това беше голям шок за мен. Не можех да се примиря и се отдадох напълно на алкохола. Живеех, за да пия, и пиех, за да живея. Моите близки – баща ми, майка ми и брат ми започнаха все по-често да ми говорят за това, че определено преминавам границата на разумното пиене и че става нещо лошо с мен, но аз не им обръщах внимание. Тогава за мен започнаха големите душевни терзания! Вече и аз от време на време се замислях, че не пия нормално, като другите. Започнах да ставам агресивен към близките си. Но най-много ме удивляваше фактът, че като започнех да пия, не можех да се спра. Не можех, както преди доста години, да изпия едно питие и да спра. Изпиех ли какъвто и да е алкохол, и то малко, задължително трябваше да продължа да пия. Не можех да си отговоря защо става така. Но, както казах, настъпиха големи душевни терзания, защо го правя, как можах и вчера да се напия, след като съм се напил и онзи ден и по-онзи ден, защо вдигнах предната вечер този грозен и долен скандал на родителите си, какво се случва с мен, аз вече за нищо не ставам, и така отново отивах за алкохол и пиех, за да не мисля за тези неща.
След много серии от такъв развой на нещата, близките започнаха да ми налагат контрол над алкохола, започнаха да ми прибират парите, да крият всякакъв алкохол вкъщи. Е, какво по-лошо от това, да оставиш един алкохолик без алкохол и пари за алкохол, полудявах в такива моменти. Моят брат започна непрекъснато да ми звъни по телефона да проверява къде съм, какво правя, а най-вече ми звънеше, за да чуе как звуча, така си мислеше, че ще разбере дали съм пил. Но уви, аз бях станал перфектният актьор. Нямаха си и идея какви системи имах и какви комбинации въртях, за да се крия от тях като пия или да намеря алкохол, най-малкото от което беше постоянно да си оставям паспорта или шофьорската книжка, а понякога и двете в различни магазини за алкохол и на следващия ден брат ми ходеше да плаща и да ми ги вземе. А когато ми прибра и личните документи, за да не ги залагам за алкохол, аз още на същия ден измислих нов трик за набавяне на цар алкохол. Алкохолизмът ми вече вършееше с най-голямата коса, взимаше си своето. Болка, мъки, страдания и здравословни проблеми на мен и най-вече на моите близки, 24 часа в денонощието! Но имаше да ми се случва и още. Брат ми започна сериозно да търси помощ от разни психолози, психиатри, с най-добри намерения за мен, без да знае, нито пък аз, че боледувам от неизлечима и доживотна болест, за която няма нито хапче, нито лекар! Мога с чиста съвест да кажа, че моят брат отдаде цяла една година в непрекъсната борба, за да ми помогне. Дори веднъж постъпих на лечение в психодиспансер в отделение за алкохолно зависими, в което аз толкова хубаво си попих. Срещи с частни психолози – с две думи: страшно много пари хвърлени на вятъра, защото дълбоко в себе си аз знаех и нещо ми говореше, че няма да спра да пия. Е, добре, щом няма да спра да пия, продължавам да пия. Скоро нещата стигнаха своя връх. Развръзката се приближи към 2008 година, която беше най-ужасната година в живота ми, но която може да се окаже и моята най-щастлива и радостна година. Брат ми имаше кола от няколко месеца, която аз блъснах и помлях, докато бях пиян. Преди това имаxдве катастрофи в пияно състояние. Изгубих много лични вещи и вещи на моя брат и на майка ми и какви ли не други поразии извърших. Но най-вече изгубих душата си и човешкия си облик. След толкова силни и непоносими душевни болки и терзания аз реших да победя алкохола, защото исках да спра да пия и отначало вярвах, че мога да спра. След като нямаше начин, как да спра да пия и след като болестта ми в мен ми говореше, че няма измъкване от това състояние, след като алкохолът ме бе превърнал в парче безжизнено месо, носещо само мъка и страдание на другите и на себе си, аз си казах: E, хубаво, значи ще ме погубваш, така ли? Щом аз умирам и ти умираш. И тогава реших да сложа край на живота си. Направих го, но беше неуспешно. Продължих да живея, страдайки още повече. Брат ми обаче не спираше да търси изход от това мое положение. Започна непрекъснато да чете в интернет, в разни за мен тогава измислени форуми за алкохолно зависими и какво ли още не. Опитваше се от време на време, когато съм трезвен, да привлече вниманието ми с тези „глупости”. Но аз, естествено, нямах време за такива „щуротии”, мислите ми бяха само за това, как да си набавя алкохол. Неприятностите ми продължаваха и така докато на три пъти щях да умра след силни запои. Аз бях напълно сигурен, че ще си отида тогава, но Господ ме пощади! Родителите ми бяха напълно изтощени от безсилието си да ми помогнат и да гледат какво се случва с мен. Брат ми също беше на предела на силите си, но не се отказа, и тогава след един от последните пъти, когато бях изключително зле след тежък запой, той ми разказа за някакви Анонимни алкохолици, как се събирали, как си говорели за проблемите с алкохола, как имали някаква програма, по която работят и това ги държало трезви и били добре!
След няколко беседи с моя брат аз реших да посетя една такава сбирка. Отидохме заедно и аз слушах внимателно какво говорят, как разказват за живота си, какво им се е случило и какво им се случва сега. Преди тази сбирка пих бира за кураж, за да отида. Скоро не посетих друга сбирка на Анонимни алкохолици. След кратко направих тежък запой, след който отново щях да умра, бях сигурен в това. Не можах да заспа изобщо в продължение на няколко дни. Дишането ми спираше непрекъснато. Не можех да се храня изобщо и непрекъснато повръщах жлъчка в продължение на дни. Тогава пих за последно и това беше последният ми запой, оттогава не съм пил. Докато умирах, а аз бях сигурен в това, дори помолих близките си да се приберат от работа, за да са до мен, защото бях сигурен, че няма да ги видя повече. Силно се молех на Господ да се смили над мен. И така и стана, Бог ме пощади и аз не умрях. След три-четири дни, след като се повъзстанових малко, аз казах на моя брат, когото много силно обичам и на когото дължа много, че съм готов да направя нещата, които трябва, за да спра да пия. Казахме и на родителите ни за това. Решихме да постъпя в една болница, за която той вече имаше много информация, че е най-подходящото място, но и най-вече заради един лекар там, когото лично аз смятам, че е единственият в България с такова разбиране и подход към алкохолизмa. И най-важното нещо беше, че там има сбирки и група на Анонимни алкохолици! Затова казах, че за мен 2008 година беше най-кошмарната, но и най-щастливата, защото приех Анонимни алкохолици в живота си като неделимо нещо, което ми помогна не само да спра да пия, но и отвори нови хоризонти към нов живот! Всеки ден благодаря на Бог за това, че живея и за това, че ми показа вратата на Анонимни алкохолици. Моят живот сега е същият като на новородено дете, аз се преродих. Виждам живота с нови очи и слушам с нови уши!
Април месец тази година, също така благодарение на една много мила и прекрасна жена, с която станахме чудесни приятели, и благодарение на фондация „Стефан Батори”, имах възможността да бъда поканен на един семинар за обучение на консултанти по зависимостите във Варшава. Срещнах се с много интересни хора, повечето от които като мен зависими, но вече трезви и възстановяващи се. Запознах се с алкохолици от Варшавския клуб на АА, истински „динозаври” в трезвост от повече от 20-30 години. Запознах се с много добри професионалисти и специалисти, добре известни имена в публичното пространство, които ни обучаваха на семинара, както и с г-жа Ева Войдило – директор на Регионалната програма „Alcohol& Drug” на фондация „Стефан Батори”. Семинарът внесе в мен още повече представа за тази коварна болест – алкохолизма! И искам да кажа че това, което разказвам тук, е една много малка част от нещата, които преживях, истински кошмари и ужаси, за които като се сещам в момента ми текат сълзи, а болката от ужасните спомени по време на моите пиянствания е много силна.
Към онези, които са все още объркани, както бях аз: не се чудете, вземайте с в ръце, докато все още имате шанс, защото утре просто може да е късно! Спасение има и не само спасение, а може да се окажете късметлии, че сте алкохолици! А на всички желая да бъдете здрави и трезви и дано Бог е мил над всички нас!
P.S.
Ако някой се интересува от болницата, за която споменах, и от това, къде и кога може да отиде на сбирка на Анонимни алкохолици, може да ми пише на личната поща и аз веднага ще обясня:
Страница 17 от 24